Picture
Кавала е кацнала на брега срещу остров Тасос.

Picture
Между старите къщички е трудно да си откраднеш изглед към морето.


Picture
Това не е Старият Пловдив, въпреки приликите...

Picture
Имаретът - някогашният приют за бедни хора, е един от най-скъпите хотели в Европа.


Picture
Макар Мохамед Али паша да изглежда страшен с този изваден ятаган, той е почитан от хората в Кавала.

Picture
На вратите в Кавала често може да се видят окачени амулети. Подковата от синьо стъкло е странна смесица между християнските и мюсюлманските вярвания за късмет.

Picture
Паметникът на героя от освободителната война Теодорос Колокотронис винаги е с цветя, казват местните, но певците Василис Карас и Деспина Ванди, които са родом от града, са много по-известни у нас.

Picture
Менютата са на трите конвертируеми езика в този район.

Менютата в ресторантите са на български, гръцки и турски

Бялата Кавала притихнала чака туристи

Тютюневото минало тегне над града 70 години след Ирина и Борис

Кавала е кацнала на брега срещу остров Тасос.

ПАУЛИНА ЙОРГОВА

12.05.2012

Между старите къщички е трудно да си откраднеш изглед към морето.  Това не е Старият Пловдив, въпреки приликите...Имаретът - някогашният приют за бедни хора, е един от най-скъпите хотели в Европа. Макар Мохамед Али паша да изглежда страшен с този изваден ятаган, той е почитан от хората в Кавала.На вратите в Кавала често може да се видят окачени амулети. Подковата от синьо стъкло е странна смесица между християнските и мюсюлманските вярвания за късмет.Паметникът на героя от освободителната война Теодорос Колокотронис винаги е с цветя, казват местните, но певците Василис Карас и Деспина Ванди, които са родом от града, са много по-известни у нас. Кавала отдавна не е модна дестинация за българите. Там сънародниците ни се чувстват като у дома си, а от всяка улица се чува родна реч. Особено в почивните дни и по празници, когато тумбите с нашенци атакуват белия град, за който по-старите националисти все още бленуват, защото го чувстват като част от мечтата „България на три морета”. Не са малко и романтиците, които кротко обикалят с нагласата, че по стария калдъръм са минавали Ирина и Борис, героите от най-великия български роман – „Тютюн”.  Далеч преди да се стигне до пристанищния град става ясно, че пътят води към място, на което се струпват много българи - още след граничен пункт Илинден колите с БГ номера започват да правят колона. Събота е, а съседите бързат да си напазаруват за седмицата от Гоце Делчевзатова има голямо движение в двете посоки. За тези, които не разбират добре европейските цели, това е нагледно изпълнение на едно от изискванията на Шенген – да има свободно движение на стоки и капитали. Разбира се, в съвсем миниатюрни размери и на доста битово балканско ниво. Комшиите си купуват от нас кашкавал, сирене, дори тоалетна хартия, а ние търчим до най-близкото море, защото вече можем да си го позволим. За хората, които все пак са пропуснали да си пият кафето в Кавала през последните десетина години, откакто са отворени границите със съседите, първото усещане е, че се намират в Пловдив Както каза един познат, все едно че разглеждаш Стария град, само дето накрая идва най-хубавото – морето. И наистина, разходката по тесните улици носи успокоение, което е напълно изчезнало в големия град. Макар в Кавала да има много забележителности, любопитните туристи първо хукват към родната къща и паметника на Мохамед Али. В този случай не става дума за известния боксьор Касиус Клей, решил да приеме исляма под това име през миналия век, а за Мохамед Али паша – валията, управлявал Египет и Судан през първата половина на 19 век. Той се смята за основател на съвременен Египет, а неговата династия управлява арабската държава до 1952 година. Макар да владеел само албански език, той изпраща из цяла Европа млади момчета, които да се обучават за инженери, лекари, икономисти и модерни занаяти. Успява да направи голяма земеделска реформа в Египет, въвежда отглеждането на памука и създава напоителни системи край Нил. Това е топлата връзка на Кавала с Египет, а за благодарност към родния си град някогашното албанско селянче изгражда на брега над морето имарет, който е най-голямата ислямска постройка в Европа. И досега сградата е собственост на египетската държаваа какво се крие зад дуварите й, разбират само отседналите в хотела, помещаващ се в някогашния приют, където се раздава безплатно храна на бедни и бездомни. Каква ирония, благотворителното заведение да е един от най-скъпите хотели в Европа. От 2004 година сградата е отстъпена на Анна Мисирян за петдесетгодишно ползване, въпреки известно недоволство сред местните, които са искали обектът да се управлява от общината. Това място е сред най-показваните в Кавала. Край него минавате неизбежно, ако сте решили да стигнете до дома на Мохамед Али. По-невнимателните обаче ще пропуснат входа, който може да се познае само до дискретната табелка и врата, която е като вкопано парче стъкло в иначе реновираната старинна постройка, боядисана в сладко ориенталско розово. Ако решите да отидете там през почивните дни около 24 май, трябва да знаете, че за три нощувки в суит Имарет, който е разположен в отоманската градина, ще трябва да платите 4695 лева за двама душиИма и по-евтини предложения, но долната граница е 1200 лева за двойна стая. Ето такива оферти за незабравими преживявания предлага Кавала, но за събирачите на приятни впечатления и обикновените колекционери на магнити е достатъчно да се изкатерят до върха, за да се снимат пред паметника на известния владетел и да погледат как от родната му къща се вее гръцкото знаме. По старите улици се редуват почти съборени изоставени къщи и нови постройки, издигнати обаче в общия архитектурен стил, който ние наричаме възрожденски. На някои врати висят окачени подкови от синьо стъкло за късмет а други са оковани с вериги и чакат стопаните, които са ги загърбили. Много гърци вече са уморени от кризата, това се усеща почти навсякъде, макар да не са загубили онази доза чувство за превъзходство, която дразни останалите народи в региона, особено нас. Въпреки това в множеството ресторантчета край морето ви посрещат няколко сервитьора едновременно със заучената усмивка, която вероятно си закачат рано сутрин и смъкват в края на работния ден. Печелят, естествено, най-настоятелните. Ако има в екипа един-двама българи – това е истински бонус, защото ухажването върви на двата езика едновременно. Менюто пък е изписано на три езика - има гръцки, български и турски. Това са основните гости на заведенията в бялата Кавала и затова никой не си прави дори труда да предложи листата на английски. Комуникацията върви и на една странна смесица от балкански думикъдето всеки разбира другия, без да знае езика му. Ако нямате късмета да имате приятел грък, който да направи избора на храна, не се нахвърляйте на месните продукти. Тук край брега рибата е цар в чинията. Обядът за четирима излиза около 60-70 евро, ако се опитат различни морски деликатеси. В нашия случай това бяха два вида риба, калмари, октопод, няколко вида салати, храната поляхме с бира, а доволните собственици ни почерпиха с прекрасен кадаиф. Такива ми ти работи стават в „окъсала” Гърция, където клиентът все още е на почит. Разходката по крайбрежната улица е абсолютно задължителна след обилния обяд, тук може да се срещнат щастливи български младоженци, които се снимат на фона на остров Тасос, който се вижда в далечината. Риболовните корабчета пък са пълни с работници от Пакистан и някои арабски държави. Щом стане време за молитва към Аллах, те опъват разкъсани кашони вместо килимчета към Мека и се отдават на молитви независимо от зяпачите. За да не си тръгнете с празни ръце от Кавала, е добре още в началото да си вземете някои от обичайните за подобни места джунджурийки – за тях може да платите и в левове, а някои от магазинчетата се държат от българи. Изборът на магнити е огромен – от картини с изглед от Кавала, през изображения на икони от Атон и доста смели древногръцки гей сцени. За няколко часа в Кавала това е изборът. Ако разполагате обаче с повече време, непременно трябва да видите и музеите на тютюна и на морето, акведукта Камарес, построен от Сюлейман Великолепни, и древния град Филипи, където всяко лято се провежда фестивал на изкуствата.
...
Нашенците - основни играчи на имотния пазар

Менютата са на трите конвертируеми езика в този район. В петък по улиците в града става опасно, защото собствениците на имоти в Гърция буквално прелитат с джиповете си на път за Беломорието, предупреждават ни в Гоце Делчев, веднага щом разбират, че сме обикновени туристи, които имат намерение да разглеждат родното място на новия български президент. Българите са основните ни купувачи, споделя брокер от Кавала, чието семейство се препитава и с продажба на имоти. Цената започва от 1000 евро за квадрат, казва той, като уточнява, че това са напълно завършени домове, в които може да се заживее веднага. Най-скъпо е естествено по крайбрежието, но има търсене в селата, които са малко по-отдалечени от брега, уточняват продавачите. Все повече гърци се връщат към къщите си на село, които са изоставили през последните години, сочат наблюденията на имотния пазар. В провинцията те се захващат със земеделие, което както и у нас е субсидирано, при това доста сериозно от Европейския съюз.

вмо
 
Picture
40-метровият монумент на Чингиз хан, издигнат насред нищото в степта.

Picture
СНИМКИ: АВТОРЪТ /// Монголският вариант на Бузлуджа.

Picture
Номади, които живеят в юрти и следват миграцията на добитъка си.

Picture
Световни марки са отворили магазини в небостъргачите на Улан Батор.

Picture
Хлапак, който живее в юрта от „градски тип“ в Улан Батор.

Picture
Юрти сред националния парк Терелж.

Picture
Монголците от малки се научават да яздят.

Улан Батор e задръстен от автомобили милионен град

Да подушиш Монголия

Простодушни и гостоприемни номади черпят с кисело мляко в степите

40-метровият монумент на Чингиз хан, издигнат насред нищото в степта.

МИХАИЛ ЧИПИЛОВ

05.05.2012

СНИМКИ: АВТОРЪТ

Монголският вариант на Бузлуджа. Номади, които живеят в юрти и следват миграцията на добитъка си. Световни марки са отворили магазини в небостъргачите на Улан Батор. Хлапак, който живее в юрта от „градски тип“ в Улан Батор. Юрти сред националния парк Терелж. Монголците от малки се научават да яздят. „Делгуур”. Покрай надписите по улиците това е една от малкото думи, които съм запомнил след едноседмичен престой в Монголия. Означава „магазин”, но не съм сигурен как се произнася, защото макар и да пише на кирилица, този средноазиатски народ с чуждо за европейските уши произношение „тълкува” буквите доста по-различно. Другата дума, която ми се е запечатала в съзнанието, е „канон” и тя означава нашенското... ксерокс!Със задръстен от овча миризма нос, наситени от красиви и сурови гледки очи и сгряна от простодушното гостоприемство на местните душа чакам на жп гарата в Улан Батор влака към Русия. Единственият европеец съм наоколо и отвсякъде ме стрелкат любопитни погледи. Докато се взира в мен, топчесто хлапе ритмично отваря и затваря един страничен цип на раницата ми. Майка му храни с хляб и масло по-малкото му братче и не ни обръща никакво внимание.Влакът за Москва пристига на перона и към вагоните се втурва орда монголци и монголки с огромни бали багаж. По-късно ще разбера, че това са кипящи от енергия амбулантни търговци, които въртят алъш-вериш по цялата дължина на жп линията от Улан Батор до руската столица и обратно.Настанявам се в социалистически декорираното спално купе. Прибирам раницата под едното от четирите легла, обличам домашните дрехи и се настанявам върху тънкия дюшек. Навън обедното лятно слънце пече безмилостно и температурата в купето се покачва заедно с настроението ми – отново съм на път и скоро, след по-малко от 24 часа, ще се върна на прохладните и ухаещи на влажна гора брегове на Байкал.Минути преди потеглянето на влака в купето нахлува едър и запотен монголец. Вкарва една огромна бала, а след това още една. И точно когато ми минава мисълта, че купето едва ли може да побере повече, той набутва трета. Разсеяно ме поздравява на приличен руски, след което започва да вади от първия вързоп големи щафети салам и да ги окачва на куки над леглото си. Преброявам поне трийсет, ав купето вече мирише на колбасарницаот Татово време. От втория вързоп измъква десетки чифтове дънки, а от третия – дажапанки и ярко украсени чанти от изкуствена кожа. „Made in China”, заключавам аз на ум, докато той набутва разноцветната конфекция в раклата под леглото. Сяда отгоре му запъхтян и още по-потен, а то с поскърцване се затваря почти плътно под внушителните му телеса.Влакът потегля и аз се сбогувам с осеяните с юрти крайни квартали на Улан Батор – 1.5-милионен град, който хем ме е очаровал с многообразието си, хем ме е смутил със задръстените си от беснеещи автомобили улици, чиито водачи не са чували за пътни правила, а пешеходните пътеки за тях са просто оцапани с боя участъци от асфалта.Няколко дни по-рано моята симпатична, нисичка и обла монголска домакиня Амара (по паспорт Амарджаргал Бадамханд, както надлежно си записвам), ме набутва с колата си в най-безнадеждния трафик, който може да отчае дори видял какво ли не скитник като мен. Държи да ми покаже техния си вариант на Бузлуджа - чиниевиден монумент, кацнал на хълм над Улан Батор, на който са изобразени героични моменти от социалистическото минало на страната, включително и полетът на първия монголски космонавт Жугдердемидийн Гурагча.Но докато стигнем до този мемориал, от който като на длан се вижда заобиколеният от планини Улан Батор, ни се налага да прекараме над час и половина сред затлачен от коли булевард. Всичките му четири платна плюс двата тротоара са окупирани от движещи се в една и съща посока автомобили. Тези от „насрещното” пъплят  някъде далеч встрани, където би трябвало да са търговските площи на магазините.Докато Амара и нейната ръбеста бяла хондичка борбено си пробиват път (с цената на одрана предна броня), си мисля колко разнолика е Монголия. На тази просторна държава с територията на три Франции живеят под 3 млн. души, половината от които в столицата Улан Батор. Почти всички останали монголциводят номадски начин на животи следват с юртите си миграцията на добитъка. Сблъсквам се с „провинциалния” и застинал във времето бит още на първия ден от пристигането си в Монголия. В една ранна сутрин широко усмихнатата Амара ме очаква на уланбаторската жп гарата с табелка с името ми. Запознаваме се и тя на развален английски ме упътва към колата си. Речниковият й запас се изчерпва с 40-50 думи, които комбинира по невъзможни начини. Предлагам й да преминем на руски, тъй като съм чувал, че монголците от нейното поколение – тези около 30-40 години – задължително са изучавали в клас езика на Максим Горки. Амара пуска поредната сърдечна усмивка и отбелязва, че се справя доста по-добре с английския. Вдигам рамене, качваме се в колата и потегляме към степите. Целта ни е природният парк Терелж, който се намира на 100-ина километра северно от Улан Батор. Там няколко дни ще спя в юрта и ще яздя дребните, но жилави и много послушни монголски коне.На първото магазинче извън града спираме да си купим вода и храна. Сред щандовете се разминавам с прегърбена бабка в традиционни одежди, от която струи тежка миризма на овча лой. Мои познати, които преди мен са посещавали Монголия, са ме предупреждавали за тези зловония, но разбирам за какво става въпрос едва когато собственият ми нос ги надушва.За щастие в Терелж хора се срещат съвсем рядко, а затворени пространства като магазини липсват напълно. Съдбата ми отрежда да деля една юрта с двама бразилци - баща и син. Следващите няколко дни се наливаме с руска водка, яздим кончета от едно село до друго и гостуваме на номадски семейства, които ни угояват с кисело мляко със захар и хляб с дебел слой масло, което напомня по вкус и аромат на нашенското мандраджийско.Амара ни вози с бялата хондичка по черни пътища към озъбени планински върхове, пъстроцветни будистки манастири, а на края на деня и към един гигантски стоманен паметник на Чингиз хан, който е издигнат в нищото, насред безкрайната степ. Във вътрешността на 40-метровия монумент, който пресъздава великия предводител, възседнал кон, има музей, изложбена зала, закусвалня, киносалон и още няколко просторни зали. В централната от тях е изложен гигантски конски камшик, а на табелата до него пише: „Всеки монголец може да покори света, когато вземе в ръка камшика си.”Изпълнена с гордост, Амара ми разказва за историята на великия си народ и за завоеванията на Чингиз хан. „Като бил малък, майката на Темуджин (рожденото му име, преди да го смени на Чингиз – бел. авт.) събрала него и братята му и им казала: Вижте тази пръчка – когато е една, лесно мога да я счупя, но...”.Тук прекъсвам любезно Амара и доразказвам легендата за снопа пръчкикойто не може да бъде прекършен. Тя се учудва откъде знам края, а аз й отговарям, че ние, българите, разказваме същата притча за основателя на нашата държава хан Аспарух и баща му хан Кубрат. Май преди много години предците ни са препускали на кон по едни и същи степи.На връщане минаваме с колата сред стада рошави якове и бистри реки, чиято повърхност отразява лъчите на ниското слънце с хипнотизиращ виолетов цвят. Загледани в дивия монголски пейзаж, най-сетне пукаме гума. Острите камънаци по пътя са си свършили работата. Скачаме с бразилците да сменим гумата, а дръпнатите очи на Амара се заоблят от изненада като палачинки. С неповторима смесица от монголски и английски тя ни напъжда далеч от колата, вади крика от багажника и вещо се захваща с ремонтната дейност...Унесен от монотонното тракане на влака и спомените за тази странна държава, почти не усещам кога сме наближили граничния град Сухе Батор. Моят спътник по купе – едрият монголец с щафетите салам и шарената конфекция, върти далавери някъде из коридора на вагона. Обзело ме е летаргично настроение и мързеливо надигам бутилка бира.Изведнъж на 10-ина километра преди границата шафнерката на вагона – една неочаквано стройна монголка на средна възраст, нахлува в купето и ми мята вързоп с 10 одеяла от камилска вълна. На добър руски ми изстрелва, че трябвало да си застеля с тях дюшека си, бута ме от леглото и сама се захваща със задачата. „Ще ти е много мекичко”, допълва подкупващо тя. Стреснато я питам какво става, а шафнерката ми отговаря, че трябвалода ги прекарам през границата контрабанднозащото руските граничари не давали в страната да се внасят повече от две одеяла на човек. „Ти си турист, няма да те проверят”, уверява ме монголката, а аз започвам да протестирам. Съгласявам се да пренеса две одеяла, а тя намусена тръгва да търси други мулета.В следващия момент в купето нахълтва видимо напрегнат моят съсед – амбулантният търговец. Започва да подрежда в един кашон част от саламите, а в чували напъхва безпорядъчно джапанки и дънки. Изнася от купето част от багажа, но миг по-късно друг монголец хвърля до мен няколко бали багаж. Мълчаливо наблюдавам суматохата и се питам какво става. Кипвам едва когато въздебела монголка безцеремонно отваря вратата на купето и стоварва на горното легло цял вързоп одеяла. Вероятно от камилска вълна. Скачам, крясвам й нещо и изхвърлям одеялата навън. Тя ме поглежда пренебрежително, взема вързопа и го мята в съседното купе.Сред цялата тази суматоха стигаме границата. За разлика от монголските си колеги руските граничари са стриктни и проверяват внимателно всяко кътче на вагона. Същевременно амбулантните търговци хвърчат неуморно от купе на купе и местят всевъзможни товари.Все още мигам озадачено, когато руските митничари стигат и до мен. „Турист?” „Да.” „Само тази раница ли е твоя?” „Да.” Тежи ли повече от 30 кила?” „Не.” „Тогава приятно прекарване в Русия!”Чак сега ми просветва. На руско-монголската граница обмитяват пътниците, чийто багаж е повече от 30 кила. Всеки от амбулантните търговци мъкне поне два пъти повече стока и цялата тази хаотична наглед, но явно добре планирана логистика от купе на купе е целяла да се спести митото. Енергичен народ! Дори когато не е на кон.

...

НАКРАТКО

Монголската виза струва около 80 долара и за да можете да кандидатствате за нея, от посолството в София искат да посочите името на монголец, при когото отивате на гости. За да избегнете това леко неудобство, най-добре е да се свържете с руска туристическа фирма, която да се погрижи да издаването на визата ви.Колкото и учудващо да звучи, столицата Улан Батор е относително модерен град, в който се издигат и няколко небостъргача. В скъпите хотели има магазини на Louis Vuitton и други луксозни марки. Джиповете са най-често срещаните превозни средства.Съществена част от кварталите не се състоят от блокове, а от юрти с малки дворчета. Тези традиционни монголски домове се отопляват от печки с дърва и пушекът от тях е кардинален проблем за Улан Батор. Това е най-студената столица в света, като през зимата температурите падат до минус 50 градуса. Нажежените до червено кюмбета в юртите бълват гъст дим и тъй като Улан Батор е заобиколен отвсякъде с планини, пушекът не се разсейва и увисва тежко над града.Ресторантите в Улан Батор, дори тези, предназначени за чужденци, са изключително евтини. За 14-15 долара можете да преядете с всевъзможни питателни ястия и супи, в които подправките почти липсват, но за сметка на това месото направо се топи в устата ви.

вмо
 
Picture
АВТОРЪТ /// Манастирът „Света Марина” се е сгушил в красива местност на Поломието.

СЛЯПО ДЕТЕ ПРОГЛЕДНАЛО ОТ АЯЗМОТО В „СВЕТА МАРИНА”

Манастирски извор лекува болни

АВТОРЪТ

Манастирът „Света Марина” се е сгушил в красива местност на Поломието.

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

01.05.2012

Целебен извор бълбука в манастира „Света Марина” край русенското село Каран Върбовка. Поклонници от всички краища на страната прииждат към светата обител, за да пият от лековитата вода и да отдъхнат сред живописната природа на Поломието. Чести гости тук са и вярващи от Румъния, Турция и другите балкански страни, привлечени от преданията за изцелени хора.Манастирът се намира на около 50 км от областния център Русе и на 20 км от градчето Две могили. Разположен е сред красива вечнозелена гора близо до коритото на река Черни Лом. Няколко монаси посрещат туристите и им разказват увлекателни легенди за това докоснато от Бога кътче на България.С едно предание започва и историята на манастира. Преди много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото. Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. В деня на света Марина ­ 17 юли, човекът взел със себе си на нивата и дванадесетгодишния си син. Оставил го в единия край и отишъл да работи, а когато се върнал с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – винаги тъжното му дете сега радостно пляскало с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир, в който болните да идват и да се лекуват.Мълвата за прогледналото сляпо момче бързо се разнесла и хората от близо и далеч започнали да прииждат и да пълнят в съдове целебната вода. Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли на света Марина. Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет и има три вратички. За да не се получава стълпотворение около него, водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса, станали на святото място. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Описани са и още случаи на излекувани от бъбречни болести хора, на страдащи от базедова болест, фарингит и др. При изследване на водата е доказано, че тя е слабо минерализирана и е подходяща за пиене от всички.„Легендата разказва също, че на това място е имало манастир още по време на Второто българско царство, но той бил опожарен до основи при падането на България под турско робство. На останки от него са се натъквали трактористи и иманяри, но никой не е проучвал зидовете, макар че вероятно биха се разкрили интересни находки и надписи”, обяснява игуменът на манастира архимандрит Емилиян.Близо до светата обител минава т.нар. Шишманов път, а хайдушкото скривалище винаги е било много интересно за туристите. То е открито на около 300 м северно от църквата и представлява стая от около 6 кв. м с височина 1,70 м, до която се стига по тунел. Обновяват светата обител с пари от Брюксел По защитен наскоро европейски проект на стойност 383 хиляди лева храмът ще бъде обновен. С парите от Брюксел ще се освежат стенописите в църквата, а районът наоколо ще се украси с цветни алеи. Строителни работи ще се извършат и в бившия военно-полеви лагер. Той ще се превърне в място, където туристите да нощуват, ако желаят да останат няколко дни в святото място. Предвижда се и построяването на манастирска магерница, която да предлага типични за региона ястия.

вмо
 
Picture
Дон и Юлиян ще направят магарицата Славея германка Фото "Стандарт"

По Коледа магарето Славея и катърът Камчия ще станат германци

Пеш от Емине до Мюнхен

Немци поеха с дисаги на 200-дневен поход към родината
Щуро германско семейство ще се прибира от България за родния Мюнхен пеша. Двойката, изумила с решението си приятели и познати, изтършува целия Бургаски регион, за да намери най-подходящата компания за из път - магарето Славея и катъра Камчия. Животинките ще носят багажа на ексцентричните немци. В търсене на спътниците си артистичните чужденци спечелиха симпатиите и приятелството на членовете на бургаския конен клуб "Кан Крум", които помогнаха българските животни да имат всички документи и ваксини за излизане от страната и пътуване из Европейския съюз.

Дон и Юлиян ще направят магарицата Славея германка
Фото "Стандарт"Когато 34-годишният Юлиян Шертер и съпругата му Дон решават да започнат най-голямото приключение в живота си, едва ли са предполагали, че в България ще намерят толкова много приятели. Почти година любителите на природосъобразния начин на живот подготвят пътуването до България. Идеята на семейството е да се върне до дома си в Германия, прекосявайки цяла Европа пеша. През дългите месеци на подготовка семейство Шертер изработва точен маршрут, по който да се придвижва. Целта им е да минават през красиви и спокойни места и да бъдат възможно най-дълго близо до природата.
Юлиян е дърводелец по професия, а съпругата му Дон е художничка. Двамата обичат често да се усамотяват сред природата. Досега обаче са правили само кратки и близки до Германия пътувания. И не са използвали помощта на животни. Семейство Шертер е в България повече от месец. Дон и Юлиян обаче вече нямат търпение да поемат по обратния път към дома. Очакват ги над 3000 км път, като началото е нос Емине, после пеша до Видин, през Румъния, Карпатите и така до родната Германия.
Юлиян и Дон избират специален планински маршрут, който заобикаля натоварените пътища в страните, които ще прекосят.
Германците няма да яздят
а ще вървят пеш до тях, за да се насладят на пътуване сред природата.
Преди три седмици семейството пристига в Айтос с кола и с помощта на приятел тръгват да издирват най-подходящите екземпляри, които да ги придружат до Германия. "Искахме да останем по-дълго в дивата природа, но нямаше как да си носим багажа сами, затова наш приятел от Айтос ни помогна да купим животните", споделя Юлиян.
От Разград до Средец германците минали на оглед, като много се надявали да намерят здрави животни с благ характер. Снимат де що видят катър и магаре и
пращат снимки
на познавачи
и приятели в Мюнхен. Откриват магарето Славея в айтоското село Чукарка, а катърът Камчия от село Планиница в Руенския Балкан.
Тогава започва и драмата. Оказва се, че животните не могат да напуснат страната ни, ако нямат нужните документи. Ходенето по мъките обаче е за кратко. Юлиян се обръща за помощ към бургаския клуб за конен спорт "Кан Крум", където намира подкрепа и нови приятели.
"Със съдействието на институциите за по-малко от месец двете животни бяха изследвани и ваксинирани. След това им извадихме и нужните документи, за да пътуват спокойно на територията на Европейския съюз. Славея и Камчия станаха любимци на жокеи и гости", каза Георги Базотев, председател на клуб "Кан Крум".
Семейство Шертер иска всичко да е автентично, затова от клуба им намират
майстор, който прави дървен самар
а от биволска кожа в Русе - и дисаги. В тях ще сложат и храната на домашните животни, които поглъщат 20 кг за 10 дни. Подслон през нощта Юлиян и Дон ще търсят в заслони и хижи.
Ексцентричните германци планират за Коледа да са у дома. "Аз съм художник и обичам да прекарвам времето си навън. Искам да обиколя по-голямата част от Европа и да усетя природата на Стария континент. С Юлиян обичаме предизвикателствата и така ще станем по-силни", казва Дон. Германците са категорични, че след края на приключението животните ще живеят в къщата на семейство Шертер извън Мюнхен, където освен на грижата на стопаните си Славея и Камчия ще се радват и на чист въздух.
Росица СТОЯНОВА

вст
 
Picture
Градчето Лисе с прочутите градини се намира на 20 километра от холандската столица Амстердам.

Picture
Замъкът Тейлинхен, където в началото на XV век живяла графиня Жаклин дьо Бовие, по чиято заповед гвардия цветари са оформяли паркове.
Когато лалетата танцуват

Царството на цветята

Кьокенхоф приема гости край холандското градче Лисе през април и май

Градчето Лисе с прочутите градини се намира на 20 километра от холандската столица Амстердам.

НИНА ТОМОВА

21.04.2012

Замъкът Тейлинхен, където в началото на XV век живяла графиня Жаклин дьо Бовие, по чиято заповед гвардия цветари са оформяли паркове.    Идеята за създаването на огромния парк се родила през 1949 година.    Дори на онези, които никога не са ги посещавали, Ниските земи на Холандия са известни с вятърните си мелници, легендарното сабо и лалетата. И ако първите две присъстват постоянно в пейзажа  на Нидерландия, то пролетта категорично е посветена на цветята. А лалетата са символът на онзи бурен цветен карнавал, с който природата празнува събуждането си за нов живот. И хората също.Ако искате да присъствате на истински цветен карнавал, мястото е на двадесетина километра от Амстердам, в малкото градче Лисе. Там се намират градините Кьокенхоф. Всяка година огромните градини отварят врати и царството на цветята започва да посреща гости. Повече от 2000 души се гмурват любопитно всеки ден във водовъртежа от багри и аромати. И така до края на май, когато цветното царство затваря врати. До следващата пролет в него ще творят своите магии градинарите. Ще отглеждат и съхраняват луковиците, ще правят разсад и ще проектират новите сюжети, които трябва да бъдат изрисувани с живи цветяили ще опаковат и изпращат по целия свят разсад от цветята, храстите и дърветата, които пролетните гости са поръчали. Да получите по пощата парченце от цветната феерия, така че сами да си я отглеждате, е удоволствие, от което трудно ще се откажете, когато сте в Кьокенхоф. Идеята за създаването на огромния парк хрумнала на кмета на Лисе през 1949 година. Целта била земеделските производители от всички краища на Холандия, а и по-късно и на Европа да имат къде да показват своите произведения, нови сортове и технологии и така да се подпомага холандската цветна индустрия. Идеята явно е била много добра, защото днес страната е начело на европейските износители на цветя, семена и какво ли още не, свързано с градинарството. Всъщност това било и спасението на малкото селище, което въпреки многовековна история винаги си оставало сред най-бедните поради липсата на особени природни дадености. По онова време Лисе наброявал не повече от 50 къщи, а и днес постоянно живеещите тук са едва няколко хиляди, но пък се радват на просперитет.

Замъкът

Някога, в началото на XV век, стопанка на местния замък Тейлинхен, била младата графиня Жаклин дьо Бовиер. Въпреки че туберкулозата я отнесла в небесното царство само на 35 години, Жаклин успяла да напише завидна биография, в която фигурирали четири брака и няколко войни. Нейната слабост обаче били цветята и екзотичните растения. Цяла гвардия професионални градинари се грижели за парка и за това да задоволяват любопитството на господарката си да намира в него всяка пролет нови непознати растения.  Но най-много графинята обичало сенчестата градина зад кухнята на замъка, където се отглеждали билки и подправки и за част от които се грижела самата тя. Когато някой искал да я намери, най-напред отивал там. Така мястото получило името Кьокенхоф, буквално „градината зад кухнята”. След смъртта й известният по онова време архитект Зокер и синовете му решили да превърнат мястото в оригинален парк. Още век по-късно кметът на Лисе и група производители на луковици направили първото живо изложение на цветя, сред които естествено преобладавали традиционните сортове лалета. Днес те са основата на така наречената Традиционна градина на парка. Замъкът също е запазен и често става естествен декор за изискани концерти и празненства. За разлика от парка той работи целогодишно.

Приказните градини

Кьокенхоф вече са се  разпрострели на цели 32 хектара площ. Само луковиците, които в края на всяка зима се засаждат тук, са над 7 милиона. Лалетата, разбира се, не са единствените цветя, макар че има цели километри живи килими, покрити точно с лалета от всякакъв сорт и цвят, дори такива, които за първи път виждате. Освен зюмбюли, нарциси и останалите класически пролетни цветя, специално внимание се отделя на мистичните орхидеи, азалии и много редки или изчезващи вече цветни видове. Поне 6 часа трябва да отделите за разходка из парка, ако искате да видите и някои от тематичните градини, които холандците отварят всяка пролет – тази, посветена на Средиземноморието, или пък Японската градина. Но и традиционните са достатъчно омайващи. В средата на парка е буковата гора, която съществува от 160 години. Близо до нея е павилионът на кралиците и Английската градина. Навсякъде по алеите се покланят скулптури, а там, където пътеките се пресичат, пръскат искри пенливи фонтани. В Историческата градина са се разположили всички стари видове лалета, билки и подправки, отглеждани по тези места от стари времена, а ароматите, които се смесват във въздуха, могат да засенчат всеки парфюм. В преходите от една тематична градина към следващата пътят чертаят пролетни цветя, сред които преобладават лалетата и най-вече зюмбюлите, които били любими на графиня Жаклин. Едно от любимите места за туристите пък е крайбрежната алея с повече от 150 вида дървета и алеята с азалиеви храсти.15 километра алеи се вият из цъфтящото царство, нашарено с изкуствени езера, поточета, романтични мостчета, малки къщички, скрити сред дърветата, сякаш населени с герои от приказките. Всъщност са места за почивка на чаша кафе или лека закуска.

Време за кафе

След няколко часа омайваща разходка е време да се запознаем с една от най-приятните холандски традиции. Наричат я „Време за кафе” или koffietijd и е почивката между 10 и 11 часа сутрин и между 19 и 20 часа вечер. Това е времето, когато всички пият кафе или чай със сладкиш, а правилото на холандските домакини е към една чаша да има само едно лакомство. Традиционно холандците смятат, че кафето трябва да се пие без мляко, но пък обожават мляко с анасон, както и горещ шоколад. Заедно с напитките се сервират обикновено ябълков пай с канела, ронливи канелени бисквити „спекулаас”, кръгли вафли с гъст сироп „строопвафалс”  или малки палачинки „пофертие”.

Детско царство

Близо милион туристи минават през градините на Кьокенхоф всяка година през април и май, като по-голяма част от тях са семейства с деца. И докато за възрастните най-интересното занимание изглежда е да заливат пейзажа с фойерверки от щракащи светкавици, то хлапетата определено предпочитат да играят с лебедите и патиците. Те пък така са свикнали с хората, че изобщо не се плашат. Освен детските площадки, навсякъде из парка се правят огромни фигури, най-често на герои от приказките, като строителният материал отново са цветята. За децата има и специални екскурзоводи, които ги учат как да общуват в животните и цветята и как да се грижат за тях. Уроци по градинарство има и за големите - аматьори или напреднали, в специално създадените за това павилиони.   Оранжево завинаги!
Обиколка по вода на градините е сред атракциите на Кьокенхоф. Още един празник събира рекордно много почитатели и това е Денят на кралицата на 30 април, който е и национален празник в Холандия. Този ден се смята за ден на национално обединение. Празненствата започват още предишната вечер, когато се празнува Нощта на кралицата. Според традицията, на празника всеки трябва да е облечен в оранжево или да носи нещо в този цвят. Оранжевото се е превърнало почти в нещо като национален цвят, който се асоциира с кралското семейство. Организират се огромни базари, където всеки може да продава каквото му хрумне. На всеки ъгъл свирят музиканти, всички пият за здравето на кралицата, а традиционният поздрав е “Оранжево завинаги!”. Това е моментът и да опитате нещо от традиционната холандска кухня, различно от легендарните холандски сирена гауда или едамер. Нидерландците много обичат „снерт” - нещо като гъста бобена супа, или хютспот, който прилича малко на гювеч с телешко или говеждо, зеленчуци и картофи. И, разбира се, традиционната бира. За любителите на рибата, менюто е много богато, а предпочитаните от местните ястия са херинга с лук, херинга или скумрия пане, както и специфично приготвена пушена змиорка. Парадът „Лицето на пролетта”
  Това е кулминацията на пролетния цветен карнавал. Наричат го „Лицето на пролетта” и е най-големият пролетен карнавал в Холандия. Започва рано сутринта на 21 април и свършва късно през нощта, като изминава около 40 километра, прекосява Лисе и Кьокенхоф. Двадесет огромни платформи оформят гръбнака на процесията. Върху тях са построени огромни цветни скулптури и цели цветни сюжети. Парадът се предвожда от духова музика, а между платформите се движат десетки по-големи или по-малки превозни средства, превърнати в пътуващи цветни лехи и градини. Различни музикални групи и оркестри озвучават несекващото шествие, което стига до градините  Кьокенхоф в ранния следобед. Музиката и танците остават там докъсно през нощта.

вмо
 

Долината на приказните комини 

Автор: Ирина Вълчанова

Едно от най-тайнствените и магически места на Кападокия (което на персийски означава „Страната на красивите коне”) в днешна Североизточна Турция е издълбаното в скалите градче Йозконак.
Наричат местността Долината на приказните комини. Разказват, че там някога са живели феи и духове, които изпълнявали всякакви желания. Самите комини представляват вулканични образувания, оформени под въздействие на вятъра и водата, а в горната си част имат нещо като шапчици. В тези скални чудеса има изсечени жилища и няколко храма. Цял пещерен град, разположен на 12 етажа! Но кой е живял там?
Според откривателя на Йозконак, турския археолог Джайдабар, обитателите му били много дребни на ръст човешки същества. Стените на малките помещения са красиво изрисувани. Отделните стаи са свързани с тунели, облицовани в злато. Има също големи зали за тържествени срещи, складове, винени изби, хранителни магазини и даже кошари за животни. Къде са изчезнали джуджетата от Йозконак и оставили ли са още следи в околността - днес никой не знае…
Още за тайните на Кападокия, както и за прочутата ваза "Франсуа" и съкровището от Мегара, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.

бнр / My Pics Mania
 
Анталия.

Туристическият център Анталия (2 мил. жители) се простира в най-вътрешната част на едноименния залия,в подножието на снежните върхове на Таврите,а на запад ликийските върхове се спускат стръмно в морето.Чарът на стария град се е запазил въпреки тълпите от туристи.Уличките с еркерни къщи,повечето от които са превърнати в пансиони,и пристанището създават средиземноморска атмосфера.

Забележителности.

Arkeoloji Muzesi

(Археологически музей)

Освен богата колекция от произведения от гръцката и римската култура музеят съхранява и праисторически находки от пещерите в Таврите.

Вторник - Неделя,9 - 12.30  и 13.30  - 17 ч. / вход:10 евро / на ъгъла на Cumhuriyet Cad. и  Konyaalti

Kaleici

Старият град прилича на музей на открито.Заслужава да се видят Портата на Адриан (160 г. пр. Хр.,Cumhuriyet Cad.) и символът на Анталия - "Набразденото минаре" (Yivli Minare) / Ataturk Cad. ) от 1220 г.

Храна и напитки

Hisar

Ресторантът с мждународна кухня и невероятен изглед се намира над пристанището.

Kaleici / Cumhuriyet Cad. / тел.0242 / 241 52 81

Чаени градини

Tophane и Mermerli (Cumhuriyet Cad. до старата градска стена) предлагат чудесен изглед към пристанището и евтини закуски.

Нощуване

The Marmara Antalya

Нов шикозен хотел на морския бряг,предлагащ условия за спорт и фитнес,дискотека и анимация.238 стаи / Eski Lara Caddesi / Sirinyali Mah. 136 / тел. 0242 /249 36 00 / факс 316 81 04 / www.talya.com.tr

Tutav Turk Evi

Майсторки реставрирана къща в стария град с басейн във вътрешния двор.20 стаи / тел.0242 /248 65 91 / факс 241 04 10 / www.themarmarahotels.com

Свободно време и спорт

"Синьото пътешествие"

Разходките с лодка стигат на запад до Фетие.Deniz Yat / Buyuk Liman Setur Marina / тел. 0242 / 259 19 00 / факс 259 19 06/ www.denizyat.com.tr

Рафтинг

Рафтинг по река Koprucay предлага Med Raft / Konyaalti Cad. / Derya App A Blok 68 / 16 / тел. 0242 / 248 00 83 / факс 242 71 18 / www.medraft.com

Вечер

Club 29
Огромна дискотека на открито на терена на едноименния ресторант на пристанището.
Вход 15 евро / Liman / Kaleici

Mr whites's bar

Най-големият бар в Анталия.Всяка вечер музика на живо.

Iskele Cad. 31-33

Информация
Cumhuriyet Cad. Ozel Idare Alti 2 / тел/факс 0242 / 241 17 47 / www.antalya.bel.tr

Цели в околността

Aspendos

Театърът в Аспендос ( на 50 км източно от Анталия) е един от най-добре запазените антични театри и разполага с 30 000 места.През юни на фона на този декор се провежда балетен и оперен фестивал (вход:7 евро).
Впечатляващи са останките от рисмки аквадукт,който се вижда от малко възвишение на няколко крачки от театъра.
СУПЕР ЦЕНА

>В Plaj Oteli до Cirali двама души могат да нощуват за 30 евро.Има и голяма градина с хамаци.10 стаи / Cirali Plaj Mevkii 2/ Kemer / тел.0242 / 825 71 14 / www.plajotel.com

>Ако сте на кея в Каш (Kas)  в 8 часа сутринта и си купите билет от водача на лодката,в 10 ч. можете да потеглите по море !За 5 евро получавате разходка от пристана до Кекова и вкусен обяд,включващ печено пиле,салата и плодове.Услугата се предлага от различни фирми,напр.Likya / Kas Liman.

>Само за 150 евро можете да прекарате 4 дни и 3 нощи в залива на Фетие,да плувате да се отдадете на ветроходство ,да ядете риба и да пиете вино.Най-подходящото време  е през октомври ! Albatros Yachting / Dispanser  Sokak 24 / Fethyie / Тел.0252 / 612 22 44  / www.albatrosyachting.com

http://welcometoturkey.weebly.com / My Pics Mania
 
Turkey BLUE VOYAGE )))
 
Picture
Бачулов двор е един от 379-те регистрирани селски чифлика в Хърватия. Имотът се състои от девет каменни сгради, повечето от които датират от 16 век. [Ксения Юркович/SETimes]

Етнотуризмът прохожда в Хърватия 05/04/2012

Хърватия -- страната на слънцето, морето и туризма -- все още предстои напълно да развие богатия си потенциал в областта на селския туризъм, за да привлече посетители. от Ксения Юркович за Southeast European Times от Шибеник -- 05/04/12

Бачулов двор е един от 379-те регистрирани селски чифлика в Хърватия. Имотът се състои от девет каменни сгради, повечето от които датират от 16 век. [Ксения Юркович/SETimes]

В момента в Хърватия има 379 регистрирани селски чифлика, функциониращи като обекти за етнотуризъм, където се предлагат вкусове, звуци и сцени от селския бит в Хърватия от миналото.

Въпреки че броят на тези чифлици почти се е удвоил за последните десет години, огромният потенциал на страната в сферата на селския туризъм продължава да е ненапълно оползотворен. Едва 5% от туристическите приходи в Хърватия идват от агротуризъм.

Йошко Локас, собственик на чифлика "Етноланд Далмати" в Далмация, обяснява как туризмът като цяло може да спечели от подобни селски чифлици.

"Ние много си сътрудничим с хотелите, агенциите и хората, които предлагат частни квартири. Когато дойде гост, той иска да научи нещо за страната... и за този регион. Хората често ги изпращат при нас, ние можем да им дадем такава информация".

Въпреки че властите започват да осъзнават колко важен е селският туризъм, са нужни повече усилия, твърди Саня.

http://setimes.com / My Pics Mania
 
Picture
Туристически уебсайт посочва Сараево за най-доброто място за ваканция. [File]

Сараево печели гласуване за най-добра ваканционна дестинация

04/04/2012

Столицата на Босна и Херцеговина изпревари няколко средиземноморски града и беше избрана за най-добро ваканционно място.

Туристически уебсайт посочва Сараево за най-доброто място за ваканция. [File]

Сараево спечели в категория "Най-добър град за посещение през 2012 г." в онлайн гласуване, организирано от туристическия уебсайт foxnomad.com и приключило в петък (30 март). Столицата на Босна и Херцеговина (БиХ) изпревари португалския град Гимареш на финалите, след като в по-ранните етапи на конкурса вече беше надминал няколко средиземноморски опонента, включително Измир, Фетийе и Севиля.

http://setimes.com / My Pics Mania