Градски маршрути: Ливърпул

Слухът ще привикне

Ливърпулците наричат себе си „scousers“ – така се казва и едно тяхно ястие, в което има агнешко, картофи и моркови. Scouse се казва и техният диалект, който звучи така насечено и неясно, сякаш говорят с пълна уста. След ден-два човек свиква с него и дори започва да разбира по нещичко от грубовато-черния местен хумор.

Има какво да се видиLiverpoolCathedral, катедралата на Ливърпул, е най-голямата църква в Обединеното кралство. Изгледът от кулата е фантастичен, а вътре в нея има и червена телефонна будка – това е така, защото телефонната будка била изобретена от архитекта Джайлс Скот по времето на строежа на катедралата. Свъсено гледащият Исус с телосложение на културист над портала е известен с прякора „Фринкенщайн“ – наречен е на името на създателката си Елизабет Фринк (Saint James’ Mount, www.liverpoolcathedral.org.uk).
Жителите на града се гордеят обаче истински с ThreeGraces– трите грации са разкошни сгради на брега на река Мърси, които свидетелстват за паметните времена, когато пристанището на

© Ocean/Corbis
Ливърпул е било световен лидер (Pier Head). Аркадите на Албърт Докс днес са любимо място за разходка. А в някогашните пристанищни складове се помещават ресторанти и барове, музеи и галерии.
В SlaveryMuseum, музеят на робството, може да се види как в ХVІІІ век Ливърпул е забогатял от афро-карибско-английската „триъгълна” търговия с памук и роби. Може би защото ковачът „Happy“ е бил предлаган на промоционална цена – за 400 лири (Albert Dock, www.liverpoolmuseums.org.uk ). Точно в съседство, в TateGallery, се намира и доказателството: и опаковащият монументални проекти Кристо някога е започнал съвсем скромно – с две опаковани стъкленици боя. Към сбирката на модерното изкуство се числят телефонът-омар на Салвадор Дали и произведението на Антъни Гормли, направено в чест на британската закуска: дюшек от 800 филии препечен хляб (Albert Dock, www.tate.org.uk).
В повечето случаи в Ливърпул входът за галериите за изкуство е свободен – така например безплатно може да се видят и маслени картини на Рембранд и Рубенс в WalkerArtGallery (William Brown Street, www.liverpoolmuseums.org.uk).
В задължителната програма би трябвало да е и FerryCrosstheMersey: плаването по реката предлага уникална гледка към града, под звуците на едноименната носталгична песен на Гери Марсдън (от Pier Head, www.merseyferries.co.uk). Впрочем, той пее и втория химн на града – „You'll never walk alone“, който звучи при всеки футболен мач, когато Ливърпул е домакин. В Ливърпул има много забележителна музика, дори ако за миг оставим настрана Битълсите.

Нощувки Стара фабрика за каляски в стила на венецианските дворци, със стилен интериор от топло дърво: HopeStreetHotel се намира на една от най-красивите улици (Hope St. 40, тел. 0044-151-709 30 00, www.hopestreethotel.co.uk).
Индивидуален стил за средната класа? ХотелIndigo в някогашния квартал на търговците на памук. Темата за памука присъства в цялата сграда – включително до „Cotton Candy Cocktail“ – коктейл със захарен памук! (Chapel St. 10, тел. 0044-151-559 01 11, www.hotelindigoliverpool.com)
Изгодно и насред зоната на партитата: Base2Stay. Намира се в изцяло обновен някогашен склад. Тук няма зала за закуска, но за сметка на това мюслито, млякото и хлябът се доставят в хартиена торба в стаята (Seel St. 29, тел. 0044-151-705 26 26, www.base2stayliverpool.com).
Внимание! Когато местният футболен отбор е домакин на среща, всички хотели са с възможно най-високите си цени. Тогава феновете на ФК „Ливърпул” пристигат тук от цяла Европа.

Автор Щефан Брюнес

http://www.geo-bg.bg / My Pics Mania