Picture
Дон и Юлиян ще направят магарицата Славея германка Фото "Стандарт"

По Коледа магарето Славея и катърът Камчия ще станат германци

Пеш от Емине до Мюнхен

Немци поеха с дисаги на 200-дневен поход към родината
Щуро германско семейство ще се прибира от България за родния Мюнхен пеша. Двойката, изумила с решението си приятели и познати, изтършува целия Бургаски регион, за да намери най-подходящата компания за из път - магарето Славея и катъра Камчия. Животинките ще носят багажа на ексцентричните немци. В търсене на спътниците си артистичните чужденци спечелиха симпатиите и приятелството на членовете на бургаския конен клуб "Кан Крум", които помогнаха българските животни да имат всички документи и ваксини за излизане от страната и пътуване из Европейския съюз.

Дон и Юлиян ще направят магарицата Славея германка
Фото "Стандарт"Когато 34-годишният Юлиян Шертер и съпругата му Дон решават да започнат най-голямото приключение в живота си, едва ли са предполагали, че в България ще намерят толкова много приятели. Почти година любителите на природосъобразния начин на живот подготвят пътуването до България. Идеята на семейството е да се върне до дома си в Германия, прекосявайки цяла Европа пеша. През дългите месеци на подготовка семейство Шертер изработва точен маршрут, по който да се придвижва. Целта им е да минават през красиви и спокойни места и да бъдат възможно най-дълго близо до природата.
Юлиян е дърводелец по професия, а съпругата му Дон е художничка. Двамата обичат често да се усамотяват сред природата. Досега обаче са правили само кратки и близки до Германия пътувания. И не са използвали помощта на животни. Семейство Шертер е в България повече от месец. Дон и Юлиян обаче вече нямат търпение да поемат по обратния път към дома. Очакват ги над 3000 км път, като началото е нос Емине, после пеша до Видин, през Румъния, Карпатите и така до родната Германия.
Юлиян и Дон избират специален планински маршрут, който заобикаля натоварените пътища в страните, които ще прекосят.
Германците няма да яздят
а ще вървят пеш до тях, за да се насладят на пътуване сред природата.
Преди три седмици семейството пристига в Айтос с кола и с помощта на приятел тръгват да издирват най-подходящите екземпляри, които да ги придружат до Германия. "Искахме да останем по-дълго в дивата природа, но нямаше как да си носим багажа сами, затова наш приятел от Айтос ни помогна да купим животните", споделя Юлиян.
От Разград до Средец германците минали на оглед, като много се надявали да намерят здрави животни с благ характер. Снимат де що видят катър и магаре и
пращат снимки
на познавачи
и приятели в Мюнхен. Откриват магарето Славея в айтоското село Чукарка, а катърът Камчия от село Планиница в Руенския Балкан.
Тогава започва и драмата. Оказва се, че животните не могат да напуснат страната ни, ако нямат нужните документи. Ходенето по мъките обаче е за кратко. Юлиян се обръща за помощ към бургаския клуб за конен спорт "Кан Крум", където намира подкрепа и нови приятели.
"Със съдействието на институциите за по-малко от месец двете животни бяха изследвани и ваксинирани. След това им извадихме и нужните документи, за да пътуват спокойно на територията на Европейския съюз. Славея и Камчия станаха любимци на жокеи и гости", каза Георги Базотев, председател на клуб "Кан Крум".
Семейство Шертер иска всичко да е автентично, затова от клуба им намират
майстор, който прави дървен самар
а от биволска кожа в Русе - и дисаги. В тях ще сложат и храната на домашните животни, които поглъщат 20 кг за 10 дни. Подслон през нощта Юлиян и Дон ще търсят в заслони и хижи.
Ексцентричните германци планират за Коледа да са у дома. "Аз съм художник и обичам да прекарвам времето си навън. Искам да обиколя по-голямата част от Европа и да усетя природата на Стария континент. С Юлиян обичаме предизвикателствата и така ще станем по-силни", казва Дон. Германците са категорични, че след края на приключението животните ще живеят в къщата на семейство Шертер извън Мюнхен, където освен на грижата на стопаните си Славея и Камчия ще се радват и на чист въздух.
Росица СТОЯНОВА

вст
 
Picture
Градчето Лисе с прочутите градини се намира на 20 километра от холандската столица Амстердам.

Picture
Замъкът Тейлинхен, където в началото на XV век живяла графиня Жаклин дьо Бовие, по чиято заповед гвардия цветари са оформяли паркове.
Когато лалетата танцуват

Царството на цветята

Кьокенхоф приема гости край холандското градче Лисе през април и май

Градчето Лисе с прочутите градини се намира на 20 километра от холандската столица Амстердам.

НИНА ТОМОВА

21.04.2012

Замъкът Тейлинхен, където в началото на XV век живяла графиня Жаклин дьо Бовие, по чиято заповед гвардия цветари са оформяли паркове.    Идеята за създаването на огромния парк се родила през 1949 година.    Дори на онези, които никога не са ги посещавали, Ниските земи на Холандия са известни с вятърните си мелници, легендарното сабо и лалетата. И ако първите две присъстват постоянно в пейзажа  на Нидерландия, то пролетта категорично е посветена на цветята. А лалетата са символът на онзи бурен цветен карнавал, с който природата празнува събуждането си за нов живот. И хората също.Ако искате да присъствате на истински цветен карнавал, мястото е на двадесетина километра от Амстердам, в малкото градче Лисе. Там се намират градините Кьокенхоф. Всяка година огромните градини отварят врати и царството на цветята започва да посреща гости. Повече от 2000 души се гмурват любопитно всеки ден във водовъртежа от багри и аромати. И така до края на май, когато цветното царство затваря врати. До следващата пролет в него ще творят своите магии градинарите. Ще отглеждат и съхраняват луковиците, ще правят разсад и ще проектират новите сюжети, които трябва да бъдат изрисувани с живи цветяили ще опаковат и изпращат по целия свят разсад от цветята, храстите и дърветата, които пролетните гости са поръчали. Да получите по пощата парченце от цветната феерия, така че сами да си я отглеждате, е удоволствие, от което трудно ще се откажете, когато сте в Кьокенхоф. Идеята за създаването на огромния парк хрумнала на кмета на Лисе през 1949 година. Целта била земеделските производители от всички краища на Холандия, а и по-късно и на Европа да имат къде да показват своите произведения, нови сортове и технологии и така да се подпомага холандската цветна индустрия. Идеята явно е била много добра, защото днес страната е начело на европейските износители на цветя, семена и какво ли още не, свързано с градинарството. Всъщност това било и спасението на малкото селище, което въпреки многовековна история винаги си оставало сред най-бедните поради липсата на особени природни дадености. По онова време Лисе наброявал не повече от 50 къщи, а и днес постоянно живеещите тук са едва няколко хиляди, но пък се радват на просперитет.

Замъкът

Някога, в началото на XV век, стопанка на местния замък Тейлинхен, била младата графиня Жаклин дьо Бовиер. Въпреки че туберкулозата я отнесла в небесното царство само на 35 години, Жаклин успяла да напише завидна биография, в която фигурирали четири брака и няколко войни. Нейната слабост обаче били цветята и екзотичните растения. Цяла гвардия професионални градинари се грижели за парка и за това да задоволяват любопитството на господарката си да намира в него всяка пролет нови непознати растения.  Но най-много графинята обичало сенчестата градина зад кухнята на замъка, където се отглеждали билки и подправки и за част от които се грижела самата тя. Когато някой искал да я намери, най-напред отивал там. Така мястото получило името Кьокенхоф, буквално „градината зад кухнята”. След смъртта й известният по онова време архитект Зокер и синовете му решили да превърнат мястото в оригинален парк. Още век по-късно кметът на Лисе и група производители на луковици направили първото живо изложение на цветя, сред които естествено преобладавали традиционните сортове лалета. Днес те са основата на така наречената Традиционна градина на парка. Замъкът също е запазен и често става естествен декор за изискани концерти и празненства. За разлика от парка той работи целогодишно.

Приказните градини

Кьокенхоф вече са се  разпрострели на цели 32 хектара площ. Само луковиците, които в края на всяка зима се засаждат тук, са над 7 милиона. Лалетата, разбира се, не са единствените цветя, макар че има цели километри живи килими, покрити точно с лалета от всякакъв сорт и цвят, дори такива, които за първи път виждате. Освен зюмбюли, нарциси и останалите класически пролетни цветя, специално внимание се отделя на мистичните орхидеи, азалии и много редки или изчезващи вече цветни видове. Поне 6 часа трябва да отделите за разходка из парка, ако искате да видите и някои от тематичните градини, които холандците отварят всяка пролет – тази, посветена на Средиземноморието, или пък Японската градина. Но и традиционните са достатъчно омайващи. В средата на парка е буковата гора, която съществува от 160 години. Близо до нея е павилионът на кралиците и Английската градина. Навсякъде по алеите се покланят скулптури, а там, където пътеките се пресичат, пръскат искри пенливи фонтани. В Историческата градина са се разположили всички стари видове лалета, билки и подправки, отглеждани по тези места от стари времена, а ароматите, които се смесват във въздуха, могат да засенчат всеки парфюм. В преходите от една тематична градина към следващата пътят чертаят пролетни цветя, сред които преобладават лалетата и най-вече зюмбюлите, които били любими на графиня Жаклин. Едно от любимите места за туристите пък е крайбрежната алея с повече от 150 вида дървета и алеята с азалиеви храсти.15 километра алеи се вият из цъфтящото царство, нашарено с изкуствени езера, поточета, романтични мостчета, малки къщички, скрити сред дърветата, сякаш населени с герои от приказките. Всъщност са места за почивка на чаша кафе или лека закуска.

Време за кафе

След няколко часа омайваща разходка е време да се запознаем с една от най-приятните холандски традиции. Наричат я „Време за кафе” или koffietijd и е почивката между 10 и 11 часа сутрин и между 19 и 20 часа вечер. Това е времето, когато всички пият кафе или чай със сладкиш, а правилото на холандските домакини е към една чаша да има само едно лакомство. Традиционно холандците смятат, че кафето трябва да се пие без мляко, но пък обожават мляко с анасон, както и горещ шоколад. Заедно с напитките се сервират обикновено ябълков пай с канела, ронливи канелени бисквити „спекулаас”, кръгли вафли с гъст сироп „строопвафалс”  или малки палачинки „пофертие”.

Детско царство

Близо милион туристи минават през градините на Кьокенхоф всяка година през април и май, като по-голяма част от тях са семейства с деца. И докато за възрастните най-интересното занимание изглежда е да заливат пейзажа с фойерверки от щракащи светкавици, то хлапетата определено предпочитат да играят с лебедите и патиците. Те пък така са свикнали с хората, че изобщо не се плашат. Освен детските площадки, навсякъде из парка се правят огромни фигури, най-често на герои от приказките, като строителният материал отново са цветята. За децата има и специални екскурзоводи, които ги учат как да общуват в животните и цветята и как да се грижат за тях. Уроци по градинарство има и за големите - аматьори или напреднали, в специално създадените за това павилиони.   Оранжево завинаги!
Обиколка по вода на градините е сред атракциите на Кьокенхоф. Още един празник събира рекордно много почитатели и това е Денят на кралицата на 30 април, който е и национален празник в Холандия. Този ден се смята за ден на национално обединение. Празненствата започват още предишната вечер, когато се празнува Нощта на кралицата. Според традицията, на празника всеки трябва да е облечен в оранжево или да носи нещо в този цвят. Оранжевото се е превърнало почти в нещо като национален цвят, който се асоциира с кралското семейство. Организират се огромни базари, където всеки може да продава каквото му хрумне. На всеки ъгъл свирят музиканти, всички пият за здравето на кралицата, а традиционният поздрав е “Оранжево завинаги!”. Това е моментът и да опитате нещо от традиционната холандска кухня, различно от легендарните холандски сирена гауда или едамер. Нидерландците много обичат „снерт” - нещо като гъста бобена супа, или хютспот, който прилича малко на гювеч с телешко или говеждо, зеленчуци и картофи. И, разбира се, традиционната бира. За любителите на рибата, менюто е много богато, а предпочитаните от местните ястия са херинга с лук, херинга или скумрия пане, както и специфично приготвена пушена змиорка. Парадът „Лицето на пролетта”
  Това е кулминацията на пролетния цветен карнавал. Наричат го „Лицето на пролетта” и е най-големият пролетен карнавал в Холандия. Започва рано сутринта на 21 април и свършва късно през нощта, като изминава около 40 километра, прекосява Лисе и Кьокенхоф. Двадесет огромни платформи оформят гръбнака на процесията. Върху тях са построени огромни цветни скулптури и цели цветни сюжети. Парадът се предвожда от духова музика, а между платформите се движат десетки по-големи или по-малки превозни средства, превърнати в пътуващи цветни лехи и градини. Различни музикални групи и оркестри озвучават несекващото шествие, което стига до градините  Кьокенхоф в ранния следобед. Музиката и танците остават там докъсно през нощта.

вмо
 

Долината на приказните комини 

Автор: Ирина Вълчанова

Едно от най-тайнствените и магически места на Кападокия (което на персийски означава „Страната на красивите коне”) в днешна Североизточна Турция е издълбаното в скалите градче Йозконак.
Наричат местността Долината на приказните комини. Разказват, че там някога са живели феи и духове, които изпълнявали всякакви желания. Самите комини представляват вулканични образувания, оформени под въздействие на вятъра и водата, а в горната си част имат нещо като шапчици. В тези скални чудеса има изсечени жилища и няколко храма. Цял пещерен град, разположен на 12 етажа! Но кой е живял там?
Според откривателя на Йозконак, турския археолог Джайдабар, обитателите му били много дребни на ръст човешки същества. Стените на малките помещения са красиво изрисувани. Отделните стаи са свързани с тунели, облицовани в злато. Има също големи зали за тържествени срещи, складове, винени изби, хранителни магазини и даже кошари за животни. Къде са изчезнали джуджетата от Йозконак и оставили ли са още следи в околността - днес никой не знае…
Още за тайните на Кападокия, както и за прочутата ваза "Франсуа" и съкровището от Мегара, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.

бнр / My Pics Mania
 
Анталия.

Туристическият център Анталия (2 мил. жители) се простира в най-вътрешната част на едноименния залия,в подножието на снежните върхове на Таврите,а на запад ликийските върхове се спускат стръмно в морето.Чарът на стария град се е запазил въпреки тълпите от туристи.Уличките с еркерни къщи,повечето от които са превърнати в пансиони,и пристанището създават средиземноморска атмосфера.

Забележителности.

Arkeoloji Muzesi

(Археологически музей)

Освен богата колекция от произведения от гръцката и римската култура музеят съхранява и праисторически находки от пещерите в Таврите.

Вторник - Неделя,9 - 12.30  и 13.30  - 17 ч. / вход:10 евро / на ъгъла на Cumhuriyet Cad. и  Konyaalti

Kaleici

Старият град прилича на музей на открито.Заслужава да се видят Портата на Адриан (160 г. пр. Хр.,Cumhuriyet Cad.) и символът на Анталия - "Набразденото минаре" (Yivli Minare) / Ataturk Cad. ) от 1220 г.

Храна и напитки

Hisar

Ресторантът с мждународна кухня и невероятен изглед се намира над пристанището.

Kaleici / Cumhuriyet Cad. / тел.0242 / 241 52 81

Чаени градини

Tophane и Mermerli (Cumhuriyet Cad. до старата градска стена) предлагат чудесен изглед към пристанището и евтини закуски.

Нощуване

The Marmara Antalya

Нов шикозен хотел на морския бряг,предлагащ условия за спорт и фитнес,дискотека и анимация.238 стаи / Eski Lara Caddesi / Sirinyali Mah. 136 / тел. 0242 /249 36 00 / факс 316 81 04 / www.talya.com.tr

Tutav Turk Evi

Майсторки реставрирана къща в стария град с басейн във вътрешния двор.20 стаи / тел.0242 /248 65 91 / факс 241 04 10 / www.themarmarahotels.com

Свободно време и спорт

"Синьото пътешествие"

Разходките с лодка стигат на запад до Фетие.Deniz Yat / Buyuk Liman Setur Marina / тел. 0242 / 259 19 00 / факс 259 19 06/ www.denizyat.com.tr

Рафтинг

Рафтинг по река Koprucay предлага Med Raft / Konyaalti Cad. / Derya App A Blok 68 / 16 / тел. 0242 / 248 00 83 / факс 242 71 18 / www.medraft.com

Вечер

Club 29
Огромна дискотека на открито на терена на едноименния ресторант на пристанището.
Вход 15 евро / Liman / Kaleici

Mr whites's bar

Най-големият бар в Анталия.Всяка вечер музика на живо.

Iskele Cad. 31-33

Информация
Cumhuriyet Cad. Ozel Idare Alti 2 / тел/факс 0242 / 241 17 47 / www.antalya.bel.tr

Цели в околността

Aspendos

Театърът в Аспендос ( на 50 км източно от Анталия) е един от най-добре запазените антични театри и разполага с 30 000 места.През юни на фона на този декор се провежда балетен и оперен фестивал (вход:7 евро).
Впечатляващи са останките от рисмки аквадукт,който се вижда от малко възвишение на няколко крачки от театъра.
СУПЕР ЦЕНА

>В Plaj Oteli до Cirali двама души могат да нощуват за 30 евро.Има и голяма градина с хамаци.10 стаи / Cirali Plaj Mevkii 2/ Kemer / тел.0242 / 825 71 14 / www.plajotel.com

>Ако сте на кея в Каш (Kas)  в 8 часа сутринта и си купите билет от водача на лодката,в 10 ч. можете да потеглите по море !За 5 евро получавате разходка от пристана до Кекова и вкусен обяд,включващ печено пиле,салата и плодове.Услугата се предлага от различни фирми,напр.Likya / Kas Liman.

>Само за 150 евро можете да прекарате 4 дни и 3 нощи в залива на Фетие,да плувате да се отдадете на ветроходство ,да ядете риба и да пиете вино.Най-подходящото време  е през октомври ! Albatros Yachting / Dispanser  Sokak 24 / Fethyie / Тел.0252 / 612 22 44  / www.albatrosyachting.com

http://welcometoturkey.weebly.com / My Pics Mania
 
Turkey BLUE VOYAGE )))
 
Picture
Бачулов двор е един от 379-те регистрирани селски чифлика в Хърватия. Имотът се състои от девет каменни сгради, повечето от които датират от 16 век. [Ксения Юркович/SETimes]

Етнотуризмът прохожда в Хърватия 05/04/2012

Хърватия -- страната на слънцето, морето и туризма -- все още предстои напълно да развие богатия си потенциал в областта на селския туризъм, за да привлече посетители. от Ксения Юркович за Southeast European Times от Шибеник -- 05/04/12

Бачулов двор е един от 379-те регистрирани селски чифлика в Хърватия. Имотът се състои от девет каменни сгради, повечето от които датират от 16 век. [Ксения Юркович/SETimes]

В момента в Хърватия има 379 регистрирани селски чифлика, функциониращи като обекти за етнотуризъм, където се предлагат вкусове, звуци и сцени от селския бит в Хърватия от миналото.

Въпреки че броят на тези чифлици почти се е удвоил за последните десет години, огромният потенциал на страната в сферата на селския туризъм продължава да е ненапълно оползотворен. Едва 5% от туристическите приходи в Хърватия идват от агротуризъм.

Йошко Локас, собственик на чифлика "Етноланд Далмати" в Далмация, обяснява как туризмът като цяло може да спечели от подобни селски чифлици.

"Ние много си сътрудничим с хотелите, агенциите и хората, които предлагат частни квартири. Когато дойде гост, той иска да научи нещо за страната... и за този регион. Хората често ги изпращат при нас, ние можем да им дадем такава информация".

Въпреки че властите започват да осъзнават колко важен е селският туризъм, са нужни повече усилия, твърди Саня.

http://setimes.com / My Pics Mania
 
Picture
Туристически уебсайт посочва Сараево за най-доброто място за ваканция. [File]

Сараево печели гласуване за най-добра ваканционна дестинация

04/04/2012

Столицата на Босна и Херцеговина изпревари няколко средиземноморски града и беше избрана за най-добро ваканционно място.

Туристически уебсайт посочва Сараево за най-доброто място за ваканция. [File]

Сараево спечели в категория "Най-добър град за посещение през 2012 г." в онлайн гласуване, организирано от туристическия уебсайт foxnomad.com и приключило в петък (30 март). Столицата на Босна и Херцеговина (БиХ) изпревари португалския град Гимареш на финалите, след като в по-ранните етапи на конкурса вече беше надминал няколко средиземноморски опонента, включително Измир, Фетийе и Севиля.

http://setimes.com / My Pics Mania
 
Аудио ТУК

Какво ни разказват вратите?

Архитектурата в Узбекистан отделя специално място на вратите. Още от дълбока древност джамии и медресета пазят майсторстовто на изкусни дърворезбари. В Самарканд и Бухара могат да се видят шедьоври, които са под закрилата на ЮНЕСКО като Световното природно и културно наследство на човечеството.

Димитрий Тинчеров, изкуствовед:
- Тук е останала слонова кост, а тук е написано, че вратите на рая за отворени за всички правоверни. Вратата е символ на душата, на дома, тя е визитна картичка на семейството. И естествено първото впечатление от всяка сграда е вратата. На вратата се гледа и като на късче от родовата памет. Това е моят дом, а тази врата е на триста години - наследство.

Типична за този район е многопластовата резба. Вратите се изработвали от хвойна, чинар, бряст, круша и орех, като материалът се е обработвал с памуково масло. Съществуват обаче различни школи.

Димитрий Тинчеров, изкуствовед:
- Школите се различават по орнаментиката и художествената композиция. Има врати, които целите са изпъстрени с цветя, други с геометрични фигури. Винаги обаче има рамка, обградена от филигранна орнаментика.

Според преданията вратата е олицетворение на света, фонът е пространството, украсата - битието. И до ден днешен всяко семейство, което може да си позволи, си поставя резбована врата. Съвремие и историческо наследство живеят пълноценно в Узбекистан. Автор: Цветелина Атанасова

бнт / My Pics Mania
 
Снимки:My Pics Mania

Памуккале – замък,бял като памук !

Памуккале е известно турско курортно градче във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и е един от най-забележителните природни феномени на Турция.

Белотата и формата на скалните образувания, простиращи се на около 3000м, им придават вид сякаш са направени от памук. От тук идва и името на природния феномен – Памуккале или Замък от Памук.

GSP Координати 37°54′ с. ш. 29°06′ в. д. / 37.9° с. ш. 29.1° в. д. (G)37.9, 29.1.
Памуккале

Историята и природата на Памуккале привличат хиляди туристи от цял свят с еднаква сила - не може да се кaжe дали посетителите идват тук, впечатлени от природните красоти или от загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис.

Асфалтов път от град Денизли, минаващ през гъста гора, води направо към Памуккале. Изведнъж пред погледа, подобно на пухкави облаци, се възправят белоснежни скални грамади - като в приказките. В причудливо образувалите се каменни чаши по върховете им сияят малки кладенчета, а водата от тях се стича грациозно по скалните стъпала като шампанско. Контрастиращи на искрящото бяло, изумрудено-зелените долини, простиращи се в подножието на каменните изваяния, създават още по-феерична атмосфера.

Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 35 градуса излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. С течение на времето скалите са все повече и повече от натрупания под въздействието на течащата 35-градусова вода варовик.

Изворите на Памуккале са изключително лечебни - историята е запазила свидетелства, че много императори (а днес и много известни личности) посещавали този район, за да лекуват с целебните води нарушения на сърдечно-съдовата дейност, хипертонии, нервни болести, ревматизъм, кожни заболявания, рахит, паралич и заболявания на стомашно-чревния тракт.

Известна е и легендата за една девойка, която проклела съдбата за това, че не се е родила красива, и се хвърлила от скалите на Памуккале. Но като паднала във водата, тя тутакси била спасена от млад ловец, син на покровителя на Денизли, който се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за жена. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето и от грозно патенце тя се превърнала в красив лебед.

8173_3.jpgВ непосредствена близост до Памуккале се намира древния град Хиераполис, който е с огромно историческо значение. Останките от различни исторически периоди и култури го превръщат във важен археологичекски център.

Най-забележителните останки от сгради в него са Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази.

Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис бил разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.

Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достигнал своя връх по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.

Днес археологическите разкопки разкриват много от тайните на античния Хиераполис - храмът на Аполон и театърът не престават да очароват туристите.


Най-почитаният бог в Хиераполис бил Аполон. Храмът му бил построен през III в. от н. е. върху пещера, пълна с отровния газ плутоний (наречен на името на бог Плутон). В миналото пещерата била място за изпитание на монасите, които идвали тук, вземайки със себе си животни, които умирали, а божиите наместници, едва дишайки, оставали живи, до­казвайки своето превъзходство над останалите смъртни.

Развалините в южната част на града, които днес функционират като музей, в миналото са представлявали къпални. В басейна с лековита минерална вода, в който се е къпела и самата Клеопатра, днес плават останки от древния Хиераполис - невероятна атракция за туристите.

Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

http://mr-bg.com

http://travelintr.blogspot.com / My pics mania