Алжир - африканска страна с арабска култура и европейски чар

Ghardaia Algeria

Алжир е една от най-големите страни в Африка и е сред световните лидери в добива на нефт и природен газ. Предлага на туристите съчетание от красиви крайбрежия, живописни планини и уникални пустинни пейзажи. Градските центрове представляват смесица между изтока, запада и юга. Съчетават европейска подреденост, азиатски колорит и африканска непринуденост. Алжир е една от развитите и богати страни на континента. Малко са страните в Африка, които могат да се сравняват с Алжир по отношение на своята здравна и образователна система.

Географско положение, граници и големина на Алжир. Алжир се намира в северозападната част на Африка. Това е втората по големина страна на континента след Судан и 11-та в света. Заема площ от 2,381,471 кв.км. Граничи с Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Мали, Нигер, Либия и Тунис. На север има широк излаз на Средиземно море. Алжир е разположен между 18 и 37° северна ширина и между 8° западна дължина и 11° източна дължина, тоест от двете страни на Гринуичкия меридиан.

Релеф на Алжир. Алжир има разнообразен релеф. Севрните и югоизточни райони са предимно планински. На север покрай European spirit Algeriaбрега на Средиземно море се простират прословутите Атласки планини, а на югоизток е планината Хогар, в която ще откриете най-високият връх в Алжир. Това е връх Тахат, който се издига на 3003 метра над морското равнище. В централен Алжир насред пустинята Сахара е разположено платото Тадемаит. То разделя равнинните земи на югозапад и земите с най-малка надморска височина в североизточен Алжир. Бреговата линия на страната е слабо разчленена. Има малко на брой заливи и полуострови, които са слабо изразени. В по-големите заливи са възникнали и са се развили най-големите градове в страната, в това число столицата Алжир.

Климат на Алжир. Алжир попада в два климатични пояса. Най-северните части на страната имат много приятен, слънчев и топъл субтропичен климат с мека и влажна зима и горещо, сухо лято. В известна степен Атласките планини предпазват брега на Средиземно море от изпепеляващите въздушни маси, идващи от към пустинята Сахара. На юг от Атласките планини страната попада в тропичния климатичен пояс. Той обхваща почти цялата територия на Алжир. Климатът е изключително сух и горещ през цялата година, а валежите са рядко събитие. Температурите в страната доста варират. В столицата Алжир, която се намира на брега на Средиземно море температурите са между 15°C през януари и 30°C през август. Същевременно в град Бордж Мохтар, който е разположен в най-южните части на Алжир сред пустинята Сахара температурите варират от 26°C през януари до 43 – 44°C през юли, като понякога не е изключено да достигнат и до 50°C.

Води на Алжир. По отношение на водното богатство страната се разделя на две части. От една страна са северните и планински райони, през които преминават множество къси и бързотечащи реки. Те водят началото си от високите планински части, където падат по-голямо количество дъждове и снегове. Другата част е пустинният юг на Сахара, където почти няма реки. Единственото изключение са някои малки пустинни оазиси или незначителни по големина извори насред скалите в пустинята. Малки пустинни реки се появяват понякога след по-обилни дъждове. Интересен факт е, че в планинските райони на северен Алжир има голям брой солени езера.

Architecture AlgeriaНаселение на Алжир. Алжир има население от около 33,000,000 души, от които почти всички са мюсюлмани. Християните и евреите съставляват около 1%. В по-голямата си част жителите на Алжир са араби и бербери. Населението на страната е изключително неравномерно разпределено по територията. Големите градове се намират в северните крайбрежни райони, а на юг огромните пустинни територии са почти безлюдни. Най-големите градове в Алжир са едноименната столица Алжир (около 3,500,000 души), Оран (над 2,000,000 души), Константин (около 800,000) и Анаба (почти 400,000). Официалните езици на Алжир са два – арабски и френски (който е сред най-популярните и разпространени езици на африканския континент).

Икономика на Алжир. Алжир е сред развитите и богати африкански страни. Тук стандартът на живот е доста по-нисък в сравнение със Западна Европа, но доста по-висок от този в повечето страни на африканския континент. Най-важни за икономиката на страната са добивът и износ на петрол и природен газ, както и отрасли като селското стопанство и туризма. В Алжир се отглеждат финикови палми, цитрусови култури, лозя, маслини и други видове топлолюбиви плодове и зеленчуци. Мекият климат и красиви крайбрежия благоприятстват развитието на морския туризъм. В Атласките планини е развит зимният туризъм, а възможностите за ски през зимата са много добри.

Туризъм в Алжир Бреговете на Алжир са типично средиземноморски. Покрити са с топлолюбива и сухолюбива субтропична растителност. Представена е основно от тревисти и храстови видове, цитрусови дървета, маслинови дървета, финикови палми и други. Алжир не е толкова популярна туристическа дестинация в сравнение със своите съседи Тунис и Мароко. Въпреки това страната предлага чудесни възможности за туризъм, особено по крайбрежието. Бреговете на Средиземно море винаги са привличали със своите прекрасни плажове и изобилие от слънчева светлина. Едни от най-атрактивните участъци на алжирското крайбрежие ще откриете в предградието Зералда, разположено в западните части на столичната агломерация.

Пустинята на Сахара. Важно е да се знае обаче, че крайбрежието е съвсем малка част от всичко онова, което си струва да се Sahara desert Algeriaвиди. Пустинната вътрешност на Алжир също е пленяваща. Пустинята Сахара се е разпростряла тук с цялата си прелест и великолепие. Огромни дюни от златист пясък се издигат на 20, 30, а на места дори и на 50 метра височина. Насред изпепеляващите пейзажи на пустинята се издига хребетът Тасили Н’Аджер. Заради природната си красота мястото е обявено за национален парк. Ерозията е изваяла едно истинско произведение на изкуството. Слънце, вятър и вода заедно са сътворили нещо, което наистина си струва човек да види – скалните кули и заоблените скални блокове. Те се издигат над лишения от живот пустинен пейзаж на югоизточен Алжир. Скалните блокове привличат туристи, зажаднели за нещо невиждано и необичайно, за които излежаването на някой красив плаж отдавна не представлява интерес.

Солените езера са една от характерните забележителности за региона на Северна Африка. Особено разпространени са на територията на Алжир и съседен Тунис. Най-голямо и популярно като туристическа дестинация е езерото Шот Мелрир. То е разположено в североизточен Алжир. Намира се сред пустинята Сахара, на юг от Атласките планини. Това езеро, което се намира под нивото на световния океан (тоест под морското равнище) се захранва с вода от сезонните реки, течащи единствено през дъждовния зимен сезон. През периодите на по-продължително засушаване езерото пресъхва напълно.

Национален парк Шреа е едно от най-красивите места в пределите на Атласките планини. Поради голямата си надморска височина паркът е добро решение ако търсите начин как да се измъткнете от жегата, която обхваща крайбрежните райони през лятото. През зимните месеци тук понякога падат обилни снеговалежи, тъй като климатът като цяло е по-хладен. Национален парк Шреа е покрит с иглолистни гори. Тук ще имате удоволствието да зърнете един интересен вид маймуна, който в наши дни се среща все по-рядко – берберския макак.

Atlas mountains AlgeriaОазисът Улад Саид е един от най-големите и красиви в алжирският дял на пустинята Сахара. Намира се в северозападните части на страната. Пейзажът е като в романите. Наоколо е безкрайната пустиня, слънцето пече неумолимо и изведнъж насред пясъчните дюни се появява прекрасна горичка от финикови палми. Това издава присъствието на прясна вода. Оазисът е причина за съществуването на близкия град Тимимон. Местните жители се занимават със земеделие, което при други обстоятелства би било невъзможно в района. Улад Саид се е превърнал в толкова важна туристическа дестинация, че дори в околността са създадени хотели, които изцяло разчитат на притока от туристи идващи за да го зърнат.

Римските останки в Типаса. Освен с красивата си природа Алжир привлича също и със своето минало и внушителни исторически паметници. Подобно на всички други средиземноморски страни тук ще откриете голям брой забележителности, които си струва да се посетят. Редица места в Алжир са под егидата на ЮНЕСКО, а множество паметници на територията на страната датират дори от преди римско време. Едно от най-важните места в това отношение е малкият крайбрежен град Типаса. Руините останали тук от времето на древен Рим говорят за европейското минало на Алжир. Те се намират в североизточната част на града и се считат за една от най-значимите забележителности на тази красива африканска страна.

Долината Мзаб е сред най-вълнуващите места за туризъм в цяла Северна Африка. Това е равнинна пустинна местност сред която ще откриете няколко селища, сред които най-известни са Гхардая и Бунура. Тази древна пустинна агломерация датира от 10-ти век. Това което впечатлява тук най-силно е удивителната архитектура в съчетание с изключително добре адаптиран към суровите условия стил на живот. На практика по обяд тук е невъзможно да срещнете хора навън, тъй като убийствената жега може да достигне до 50°C! През останалите часове от деня (сутрин и привечер) по изключително тесните улички има много хора, които използват по-хладните часове за да си свършат някоя работа. Долината Мзаб е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1982 година.

Столицата Алжир е един невероятен град, на който задължително трябва да отделите достатъчно време. Ще останете приятно Streets of Algeriaочаровани от съчетанието на различни култури. Градът е голям, модерен и изглежда като една странна смесица от европейски, африкански и арабски град. Причината се крие в това, че тук се събират на едно място култури от три континента. Освен римското влияние по тези земи, трябва да споменем също така и Франция, която управлявала Алжир до 1962 година. По тази причина местната арабска култура значително се е видоизменила. Този град с милионно население предлага множество културни и кулинарни възможности за забавление, подобно на всеки голям западен град.

Кое е най-доброто време за туризъм в Алжир? До голяма степен отговорът на този въпрос зависи от това коя част на страната желаете да посетите. Така например на юг от Атласките планини най-приятното време от годината за туризъм е зимното полугодие от октомври до април, когато температурите са най-приятни. По крайбрежието климатичните условия обаче са съвсем различни. В северните части на страната (включително столицата Алжир) предлага най-добри условия за туризъм през месеците май, юни, септември и октомври.

Какви дрехи да си носим за туризъм в Алжир? В случай, че ще пътувате в района на пустинята Сахара трябва да си носите много леки дрехи дрехи, съобразени с високите температури. Същевременно облеклото трябва по възможност да ви предпазва от силните слънчеви лъчи. Избирайте светли и широки дрехи от проветриви материи. На север от атласките планини трябва да се съобразите със зимния сезон. От ноември до април си носете тънко яке, както и дрехи с дълъг ръкав. Добре е също така да си вземете за всеки случай и нещо по-леко, защото понякога става доста топло дори и през зимата. За летния сезион от началото на май до края на октомври късите ръкави и панталони са най-подходящи. Задължително си носете достатъчно слънцезащитен крем, слънчеви очила и шапка, тъй като африканското слънце може да е силно дори и през зимните месеци.

Mosque Algeria

Допълнителна информация: официална валута – алжирски динар*** държавно устройство – република*** Алжир е сред петте най-богати на природен газ държави в света***Алжир е сред първите три страни в Африка по добив на нефт*** шофирането се извършва от дясната страна на пътя***Алжир е бивша френска колония***страната придобива независимост през 1962 година***ден на независимостта е 1-ви ноември***

http://touristmaker.bg / My Pics Mania
 
Градски маршрути: Ливърпул

Слухът ще привикне

Ливърпулците наричат себе си „scousers“ – така се казва и едно тяхно ястие, в което има агнешко, картофи и моркови. Scouse се казва и техният диалект, който звучи така насечено и неясно, сякаш говорят с пълна уста. След ден-два човек свиква с него и дори започва да разбира по нещичко от грубовато-черния местен хумор.

Има какво да се видиLiverpoolCathedral, катедралата на Ливърпул, е най-голямата църква в Обединеното кралство. Изгледът от кулата е фантастичен, а вътре в нея има и червена телефонна будка – това е така, защото телефонната будка била изобретена от архитекта Джайлс Скот по времето на строежа на катедралата. Свъсено гледащият Исус с телосложение на културист над портала е известен с прякора „Фринкенщайн“ – наречен е на името на създателката си Елизабет Фринк (Saint James’ Mount, www.liverpoolcathedral.org.uk).
Жителите на града се гордеят обаче истински с ThreeGraces– трите грации са разкошни сгради на брега на река Мърси, които свидетелстват за паметните времена, когато пристанището на

© Ocean/Corbis
Ливърпул е било световен лидер (Pier Head). Аркадите на Албърт Докс днес са любимо място за разходка. А в някогашните пристанищни складове се помещават ресторанти и барове, музеи и галерии.
В SlaveryMuseum, музеят на робството, може да се види как в ХVІІІ век Ливърпул е забогатял от афро-карибско-английската „триъгълна” търговия с памук и роби. Може би защото ковачът „Happy“ е бил предлаган на промоционална цена – за 400 лири (Albert Dock, www.liverpoolmuseums.org.uk ). Точно в съседство, в TateGallery, се намира и доказателството: и опаковащият монументални проекти Кристо някога е започнал съвсем скромно – с две опаковани стъкленици боя. Към сбирката на модерното изкуство се числят телефонът-омар на Салвадор Дали и произведението на Антъни Гормли, направено в чест на британската закуска: дюшек от 800 филии препечен хляб (Albert Dock, www.tate.org.uk).
В повечето случаи в Ливърпул входът за галериите за изкуство е свободен – така например безплатно може да се видят и маслени картини на Рембранд и Рубенс в WalkerArtGallery (William Brown Street, www.liverpoolmuseums.org.uk).
В задължителната програма би трябвало да е и FerryCrosstheMersey: плаването по реката предлага уникална гледка към града, под звуците на едноименната носталгична песен на Гери Марсдън (от Pier Head, www.merseyferries.co.uk). Впрочем, той пее и втория химн на града – „You'll never walk alone“, който звучи при всеки футболен мач, когато Ливърпул е домакин. В Ливърпул има много забележителна музика, дори ако за миг оставим настрана Битълсите.

Нощувки Стара фабрика за каляски в стила на венецианските дворци, със стилен интериор от топло дърво: HopeStreetHotel се намира на една от най-красивите улици (Hope St. 40, тел. 0044-151-709 30 00, www.hopestreethotel.co.uk).
Индивидуален стил за средната класа? ХотелIndigo в някогашния квартал на търговците на памук. Темата за памука присъства в цялата сграда – включително до „Cotton Candy Cocktail“ – коктейл със захарен памук! (Chapel St. 10, тел. 0044-151-559 01 11, www.hotelindigoliverpool.com)
Изгодно и насред зоната на партитата: Base2Stay. Намира се в изцяло обновен някогашен склад. Тук няма зала за закуска, но за сметка на това мюслито, млякото и хлябът се доставят в хартиена торба в стаята (Seel St. 29, тел. 0044-151-705 26 26, www.base2stayliverpool.com).
Внимание! Когато местният футболен отбор е домакин на среща, всички хотели са с възможно най-високите си цени. Тогава феновете на ФК „Ливърпул” пристигат тук от цяла Европа.

Автор Щефан Брюнес

http://www.geo-bg.bg / My Pics Mania
 
Франкфурт - столицата на свещената империя

В германския град съжителстват средновековни църкви и небостъргачи

Пред Кайзердом "Св. Вартоломей" във ФранкфуртПроф. дин Николай Овчаров

На връщане от прекрасния Дубровник имам цял ден във Франкфурт на река Майн. Пътувайки за различни точки на света, аз съм минавал нееднократно през третото по големина летище в Европа. Сега обаче имам възможността да се разходя из германския град. Той е пострадал много при бомбардировките от Втората световна война, но все пак е запазил доста от своята богата история.
Първото селище край пълноводната Майн създават римляните през I в. Документалната история на самия град обаче започва от 794 г., когато Франкфурт е споменат в писмо на Карл Велики. В 855 г. тук се провеждат и първите избори за немски крал. Следва епохата на Свещената Римска империя на германския народ, когато градът е един от най-значимите нейни центрове. През 1372 г. той добива статут на имперски град и влиза пряко в подчинението на управляващия кайзер.
Особено важно е значението на Франкфурт при коронацията на владетелите. Първоначално кайзерите на Свещената империя и немски крале се избират в него, а короната официално получават в любимия град на Карл Велики - Аахен. От 1572 г. при Максимилиан II във Франкфурт се извършва и самата коронация. Последният коронован тук владетел е Франц II през 1792 г., като избиращите го курфюрсти нарочно правят церемонията в деня на падането на Бастилията в Париж - 14 юли.
През Средновековието Франкфурт е в голям икономически подем. До голяма степен той се дължи на първия в Европа панаир, организиран през 1240 г. и продължил през следващите векове. За негов основател се приема кайзер Фридрих II, който дава на участниците специални търговски привилегии и защита от страна на империята. Другият акцент в историята на града е първият панаир на книгата, състоял се още през 1478 г. И до днес Франкфуртската книжна борса остава най-значимата проява на книгоиздаването в целия свят.
Германският град избягва разорението по време на Тридесетгодишната война през ХVII в. Макар да е поразен от пренесената от бежанците чума, той успява да се възстанови и да забогатее още повече. При Наполеоновите войни от началото на ХIХ в. няколко пъти е обсаждан и обстрелван от французите, които през 1810-1813 г. успяват да го завоюват. След Виенския конгрес Франкфурт влиза в учредената Германска конфедерация, а в града е седалището на парламента. Особено важно събитие от новата му история е дейността на Националната асамблея през 1848-1849 г., при която е създадена първата немска конституция.
Експресният S-ban номер 8 ме докарва за минути до центъра на Франкфурт. Купувам си карта и се насочвам към старата част, която е съвсем наблизо. Минавам покрай една от малкото оцелели части на древната крепост - 47-метровата кула Ешенхаймер, бранела една от портите на града. Строителството й започва в 1400 г. от Клаус Менгос, а готическият си вид тя добива в 1428 г. по проект на архитекта на главната катедрала "Св. Вартоломей", Мадерн Гертхенер. Ешенхаймер избягва участта на другите 60 градски кули, съборени между 1806-1812 г.
Вървя край историческата сграда на построената в 1879 г. фондова борса и храма "Св. Катерина", издигната в късноготически стил през ХIV-ХVII в. Ето я църквата "Паулскирхе", където в 1848 г. заседава Националната асамблея. От площада пред нея вече виждам пронизващите небето готически кули на главната катедрала "Св. Вартоломей". Наричат я още Кайзердом, защото тук векове наред са коронясвани владетелите на Свещената Римска империя. Църквата се строи между ХIII и ХV в. и по чудо остава непокътната при бомбардировките на града.
Катедралата впечатлява с 80-метровата си кула, иззидана от червен пясъчник. Тя е построена през 1415-1514 г. и до появата на съвременните небостъргачи е най-високата сграда във Франкфурт. В храма са забележителни скулптурните орнаменти и Олтарът на Спящата Мария от ХV в. Приятно съм изненадан и от църковния музей, помещаващ се в готически параклис, долепен до Кайзердом. Централни там са копията на регалиите на германските императори. Оригинали обаче са безбройните везани със златна сърма литургични служебни облекла от ХIV-ХVII в., ръкописните книги и старинната църковна утвар.
Продължавам към централния градски площад, носещ името Ремерплац. През 1405 г. общината откупува от богат търговец 9 свързани сгради с 6 вътрешни двора. Комплексът е наречен Ремер и между постройките се образува площадът с обхват от 10 000 кв. м. Там се премества Кметството, а в обширната Кайзерзал цели столетия курфюрстите избирали императорите. В центъра на Ремерплац е построен красив стъпаловиден фонтан, един от символите на Франкфурт. Друг акцент е старинният храм "Николаускирхе", построен още в средата на ХII в. Първо той е кралски параклис, а след ХV в. става общинска църква.
Край площада има няколко приятни ресторантчета в немски стил. Сядам в едно от тях и си поръчвам прочутата германска комбинация от джолан и вурстчета, които поливам с качествено мозерско вино. Нямам обаче много време, защото вече е следобед, а искам да видя и едно от новите чудеса на Франкфурт, небостъргачите.
През войната градът е буквално сринат и се образуват свободни места. На едно от тях строят Сити от сгради с главозамайваща височина. Сега са почти 30 кулите, надхвърлящи 100 м. Изкачвам се на Майн тауър, който има наблюдателна площадка на кота 200. Оттам се открива прекрасна гледка към града, разсечен от виещата се като сребриста змия река Майн. Доволен съм, защото попълвам "колекцията" си от Токио, Чикаго, Париж и други градове с известни небостъргачи.

Племе дава името
Според повечето учени названието на селището идва от името на германското племе франки и немската дума за брод на река. Същевременно frank на старонемски означава "свободен", което някои тълкуват като възможността да се преминава през Майн, без да се плаща такса за строителството на мост.

Родното място на Гьоте
На 28 август 1749 г. на бял свят в този град се появява големият поет Йохан Волфганг фон Гьоте. Баща му Гаспар е юрисконсулт, има титла на имперски съветник, а къщата му е в центъра на града. През Втората световна война тя е разрушена, но през 50-те години на ХХ в. е реставрирана и превърната в музей.

вст / My Pics Mania
 
Открийте хубостите на Иран!

Иран не е само "ос на злото", заплаха за световния мир, Ахмадинеджад, религиозни фанатици, муласи и аятоласи. Иран има и друго лице - човешко и красиво, приятелски гостопроиемно. Но и строго с правилата си на поведение.

Иранците са любезни хора, готови да се притекат на помощ, обичат да разговарят и се радват на всеки един контакт с непознат. Обикновено митничарят или граничният служител маха на чужденците да минават, без да се интересува какво носят в куфарите си. Тайните служби на Иран се интересуват от влизащите в страната, но само ако са журналисти или дипломати. Не и от туристите.

Ако сте турист в Иран

Те обаче също са длъжни да спазват строги правила на поведение. Така например жените трябва да носят забрадка. Няма значение дали е обикновено парче плат или дизайнерска от Hermès или Gucci. Важното е косата да не се носи пусната, четем в публикация на Зюддойче цайтунг. Според изданието строгият религиозен канон в Иран се прилага доста по-свободно спрямо чужденците. Така например чадорът (в превод - палатка), служещ за пълно забулване при жените, не е задължителен за гостите на страната. Обикновено е достатъчно само наметало, стигащо до хълбоците, което да скрива горната част на тялото.

Сюжети за снимки колкото щеш

За пътуване в ислямската република обаче всеки чужденец се нуждае от входна виза. Процедурата обикновено отнема няколко седмици. Затова и спонтанни пътувания до Иран не са възможни. Големите хотели се стопанисват отчасти от религиозни фондации, отчасти от Революционната гвардия (Пасдаран). Отделният турист няма възможност сам да избира хотела, в който ще отседне. Обикновено това се решава от туристическата агенция и техните ирански партньори.

Там е "половината свят"

Исфахан е един от най-красивите и забележителни градове в света. В Иран го наричат още "Половината свят". Там е и най-хубавият хотел на страната, построен в стара гостоприемница по основния маршрут на керваните. Обслужването обаче е под всякаква критика. Един американски автор споменава в пътеписа си, че се чувствал там не като шейх, а като овца.

Иран е страна с хилядолетна култура, а по територия е колкото пет Германии. Списъкът със забележителности е прекалено дълъг. Колкото и странно да звучи, в него няма място за столицата Техеран с нейните 14 млн. жители, замърсения си въздух и натоварения градски трафик.

Алкохол? Може, ако сте от малцинствата!

Употребата на алкохол е пълно табу. Включително за чужденците. Алкохол не се продава никъде, а набавянето му от черния пазар крие доста опасности. В Иран консумацията на алкохол е приравнена с тази на наркотиците и се наказва строго от закона. Но не и тези, които не живеят по законите на Шериата, например местните арменска и асирийска общности, които си произвеждат домашен алкохол, и чиито жени и дъщери могат да се обличат по европейски, но само в рамките на общността и в селищата, където живеят предимно християни. Те обаче нямат право да се показват така на улицата в мюсюлманските градове.

Страна с богата история

И това е друга отличителна черта на ислямската държава - Иран няма проблеми с правата на малцинствата. Съвсем друга тема е правото на свободно изразяване на мнението, особено за потребителите на интернет. В актуалната класация на "Репортери без граници" Иран попада в групата на страните, за които цензурата в интернет е държавна политика, както отбелязва по темата Католическата информационна агенция.

АГ, ЗЦ,КНА, РЦ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

дв / http://mypicsmania.weebly.com