Франкфурт - столицата на свещената империя

В германския град съжителстват средновековни църкви и небостъргачи

Пред Кайзердом "Св. Вартоломей" във ФранкфуртПроф. дин Николай Овчаров

На връщане от прекрасния Дубровник имам цял ден във Франкфурт на река Майн. Пътувайки за различни точки на света, аз съм минавал нееднократно през третото по големина летище в Европа. Сега обаче имам възможността да се разходя из германския град. Той е пострадал много при бомбардировките от Втората световна война, но все пак е запазил доста от своята богата история.
Първото селище край пълноводната Майн създават римляните през I в. Документалната история на самия град обаче започва от 794 г., когато Франкфурт е споменат в писмо на Карл Велики. В 855 г. тук се провеждат и първите избори за немски крал. Следва епохата на Свещената Римска империя на германския народ, когато градът е един от най-значимите нейни центрове. През 1372 г. той добива статут на имперски град и влиза пряко в подчинението на управляващия кайзер.
Особено важно е значението на Франкфурт при коронацията на владетелите. Първоначално кайзерите на Свещената империя и немски крале се избират в него, а короната официално получават в любимия град на Карл Велики - Аахен. От 1572 г. при Максимилиан II във Франкфурт се извършва и самата коронация. Последният коронован тук владетел е Франц II през 1792 г., като избиращите го курфюрсти нарочно правят церемонията в деня на падането на Бастилията в Париж - 14 юли.
През Средновековието Франкфурт е в голям икономически подем. До голяма степен той се дължи на първия в Европа панаир, организиран през 1240 г. и продължил през следващите векове. За негов основател се приема кайзер Фридрих II, който дава на участниците специални търговски привилегии и защита от страна на империята. Другият акцент в историята на града е първият панаир на книгата, състоял се още през 1478 г. И до днес Франкфуртската книжна борса остава най-значимата проява на книгоиздаването в целия свят.
Германският град избягва разорението по време на Тридесетгодишната война през ХVII в. Макар да е поразен от пренесената от бежанците чума, той успява да се възстанови и да забогатее още повече. При Наполеоновите войни от началото на ХIХ в. няколко пъти е обсаждан и обстрелван от французите, които през 1810-1813 г. успяват да го завоюват. След Виенския конгрес Франкфурт влиза в учредената Германска конфедерация, а в града е седалището на парламента. Особено важно събитие от новата му история е дейността на Националната асамблея през 1848-1849 г., при която е създадена първата немска конституция.
Експресният S-ban номер 8 ме докарва за минути до центъра на Франкфурт. Купувам си карта и се насочвам към старата част, която е съвсем наблизо. Минавам покрай една от малкото оцелели части на древната крепост - 47-метровата кула Ешенхаймер, бранела една от портите на града. Строителството й започва в 1400 г. от Клаус Менгос, а готическият си вид тя добива в 1428 г. по проект на архитекта на главната катедрала "Св. Вартоломей", Мадерн Гертхенер. Ешенхаймер избягва участта на другите 60 градски кули, съборени между 1806-1812 г.
Вървя край историческата сграда на построената в 1879 г. фондова борса и храма "Св. Катерина", издигната в късноготически стил през ХIV-ХVII в. Ето я църквата "Паулскирхе", където в 1848 г. заседава Националната асамблея. От площада пред нея вече виждам пронизващите небето готически кули на главната катедрала "Св. Вартоломей". Наричат я още Кайзердом, защото тук векове наред са коронясвани владетелите на Свещената Римска империя. Църквата се строи между ХIII и ХV в. и по чудо остава непокътната при бомбардировките на града.
Катедралата впечатлява с 80-метровата си кула, иззидана от червен пясъчник. Тя е построена през 1415-1514 г. и до появата на съвременните небостъргачи е най-високата сграда във Франкфурт. В храма са забележителни скулптурните орнаменти и Олтарът на Спящата Мария от ХV в. Приятно съм изненадан и от църковния музей, помещаващ се в готически параклис, долепен до Кайзердом. Централни там са копията на регалиите на германските императори. Оригинали обаче са безбройните везани със златна сърма литургични служебни облекла от ХIV-ХVII в., ръкописните книги и старинната църковна утвар.
Продължавам към централния градски площад, носещ името Ремерплац. През 1405 г. общината откупува от богат търговец 9 свързани сгради с 6 вътрешни двора. Комплексът е наречен Ремер и между постройките се образува площадът с обхват от 10 000 кв. м. Там се премества Кметството, а в обширната Кайзерзал цели столетия курфюрстите избирали императорите. В центъра на Ремерплац е построен красив стъпаловиден фонтан, един от символите на Франкфурт. Друг акцент е старинният храм "Николаускирхе", построен още в средата на ХII в. Първо той е кралски параклис, а след ХV в. става общинска църква.
Край площада има няколко приятни ресторантчета в немски стил. Сядам в едно от тях и си поръчвам прочутата германска комбинация от джолан и вурстчета, които поливам с качествено мозерско вино. Нямам обаче много време, защото вече е следобед, а искам да видя и едно от новите чудеса на Франкфурт, небостъргачите.
През войната градът е буквално сринат и се образуват свободни места. На едно от тях строят Сити от сгради с главозамайваща височина. Сега са почти 30 кулите, надхвърлящи 100 м. Изкачвам се на Майн тауър, който има наблюдателна площадка на кота 200. Оттам се открива прекрасна гледка към града, разсечен от виещата се като сребриста змия река Майн. Доволен съм, защото попълвам "колекцията" си от Токио, Чикаго, Париж и други градове с известни небостъргачи.

Племе дава името
Според повечето учени названието на селището идва от името на германското племе франки и немската дума за брод на река. Същевременно frank на старонемски означава "свободен", което някои тълкуват като възможността да се преминава през Майн, без да се плаща такса за строителството на мост.

Родното място на Гьоте
На 28 август 1749 г. на бял свят в този град се появява големият поет Йохан Волфганг фон Гьоте. Баща му Гаспар е юрисконсулт, има титла на имперски съветник, а къщата му е в центъра на града. През Втората световна война тя е разрушена, но през 50-те години на ХХ в. е реставрирана и превърната в музей.

вст / My Pics Mania