Новият символ на Лондон Най-голямото "парче стъкло" в света се намира в Лондон. Там изниква най-високата сграда в Европа с формата на остра отломка от стъкло. Небостъргачът Shard е една от новите туристически атракции на британската столица.

Лондон си има нов колос. Около година преди официалното си откриване кулата The Shard променя трайно силуета на града. Със своите 310 метра небостъргачът на гара "Лондон бридж" ще бъде най-високата сграда в Европа. Дотук са вдигнати 72 от общо 87 етажа на сградата, които се вижат от километри разстояние. Официалното откриване е предвидено за началото на 2013 година.

Вертикален град
Когато бъде завършена кулата ще се извисява на 310 м над Лондон

The Shard, на български "парче стъкло", е получил името от формата си. Гигантската постройка ще бъде облицована с 11 000 стъклени плочи, всяка от които е различна. Така при всяка смяна на времето сградата ще грее в различен цвят. Ако бъдат наредени един до друг стъклените панели, изработвани в Холандия, те ще покрият 8 футболни игрища. Когато бъде завършена сградата ще предлага 4 панорамни площадки, разположени между 68-ия и 72-рия етажи. В ясни дни погледът ще "прелита" 70 километра разстояние от сградата. В сравнение с нея "Краставицата" на Норман Фостър от другата страна на Темза изглежда като детска играчка. Но дори и в облачни дни гледката ще бъде уникална - по данни на Лондонската метеорологична служба на 4 дни веднъж върхът на кулата ще остава за няколко часа над облаците. Такава перспектива предлага само пътуването със самолет, когато той се издигне над облаците.

Италианският архитект Ренцо Пиано нарича произведението си "вертикален град". Всеки ден той ще бъде посещаван от десетки хиляди души. Само в най-долните 28 етажа, предназначени за офиси и канцеларии, ще има място за 12 500 души. Над тях ще се помещават 6 гурме-ресторанта, между 34-тия и 52-рия етажи ще бъде настанен хотел от луксозната верига "Шангри ла", а етажите от 53-ти до 65-ти са запазени за суперлуксозни апартаменти.

С 30 см в час
Ще засенчи ли Shard "Окото на Лондон" - един от по-новите символи на британската столица?

Строителството на сградата започна през 2009 година. Оттогава 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието на обекта работят 900 строители. Във фазата на изграждането на бетонния скелет на сградата (до миналата есен) тя растеше с по 30 сантиметра всеки час. В центъра на конструкцията се намира изключително здравата бетонна шахта, през която ще преминават комуникациите и ще се помещават аварийните стълбища и всичките 44 асансьора ва сградата. Това ще осигури надеждна евакуация на хората дори и в случай на терористичен акт.

The Shard има добри шансове да заеме място сред по-новите символи на Лондон. Не е съвсем сигурно обаче дали ще излязат сметките на инвеститорите, вложили милиарди в сградата. Добри са изгледите за десетте суперлуксозни апартамента с най-добрата гледка към Лондон. Преди 2 години всичките 86 луксозни жилища в сградата "Уан хайд парк" се продадоха за рекордни цени. Най-скъпото от тях смени собственика си за 140 млн. паунда - най-високата платена досега цена за жилище в цяла Великобритания. Собствениците на Shard се надяват скоро да счупят този рекорд.

АГ, ДВ, ТК, Е. Лилов; Редактор: С. Гяуров

дв / My Pics Mania
 
_Зимна разходка зад обагрените в охра стени

Бижуто на Мароко

Маракеш и правилата на града от 1001 нощ

18.02.2012

Новият френски квартал силно контрастира... ... със старата градска част, по-известна като Медина. Пазарските улици в старата част на града са тесни с притиснати едно в друго магазинчета. Разнообразието от марокански сладкиши може да изкуши и най-върлия привърженик на диетите. Срещу няколко монети човек може да се снима със змия на врата... ... или да си поиграе с маймунка. Магазините са тип шатри, а стоката е разположена директно на земята. Високите градски стени разделят стария град от новите квартали. Фурмите, смокините, сушените сливи и кайсии са част от трапезата дори на европейците. Припичащо зимно слънце. Широки улици без дупки, червени ниски постройки с ориенталски мотиви и екзотична растителност. Градът е тих и замрял, а жителите му сякаш са го напуснали. Подвеждаща илюзия, с която човек се сблъсква, слизайки на летището в  Маракеш.Истината е обаче е съвсем друга. Животът в този уникален град тече по собствени правила - има часове, през които нещата се случват само зад високите огради, и друго време - когато всичко оживява, сякаш от приказките на Шехерезада.Средновековен център на драми, митове и мистерии, Маракеш ще плени всеки, който влезе зад неговите обагрени в охра стени. Не случайно го наричат града от 1001 нощ. Приказен е. Извитите улички на Медината, пъстроцветните магазинчета, изпълненият с хора и аромати централен площад, препичащото слънце и извисяващите се заснежени върхове на планините Атлас превръщат Маракеш в бижуто на Мароко.Градът е разделен на две силно контрастиращи части. Медината е основана преди близо 1000 години, а Вил Ньовил (Ville Nouvelle) е френски колониален модернистичен проект от началото на 20-и век. Център на Медината е площад „Джама Ел Фна”, считан за сърцето на града. Там винаги има много хора, но най-интересното се случва със залеза на слънцето. Тогава търговците на храна - продаващи всякакви марокански специалитети, чай с мента и прясно изцедени сокове от портокали и грейпфрути, се стичат на площада. Те са придружени от дресьори на змии и маймуни, разказвачи на приказки, музиканти, фокусници и акробатикойто придават средновековен дух на нощния въздух. Почти всеки европеец в първия миг изпада в шок от гледката – тълпи от хора, змии лазещи в краката, скачащи на раменете маймуни, мирис на месо, което се пече на скара, звук на ритмично удряне на барабани, от който изпадаш в транс... На пръв поглед изглежда непонятно за мнозина и най-вече за природозащитните организации. Просенето на пари от туристите е нещо като спорт на местните жители. Кражбите са сведени до минимум, така че не е нужно човек да стиска чантата си. За сметка на това обаче почти на всяка крачка чужденците се сблъскват с местни, които не се отлепят, докато не измъкнат поне едно евро. Това превръща пресичането на централния площад в истинско предизвикателство.Преминете ли първоначалното вцепенение и шок от случващото, откривате магията на този град. Северно от площад „Джама Ел Фна” са важните религиозни сгради. На юг са имперските квартали, където гордо стоят дворците и монументите от миналото. Заслужава си човек да се разходи по улиците на стария град и да разгледа пълните с разноцветни стоки малки магазинчета. Тъй като хигиената там е силно занижена, не е добра идея да се консумират сокове или сладкиши. Стомашните болки за несвикналите туристи са гарантирани. За тези, които за пръв път се сблъскват с арабската кухня, е препоръчително да се хранят само в хотела. Не е за пропускане и разходката в ботаническата градина “Жарден Мажорел”Тя е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. той отива да живее в Медината на Маракеш и се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората. Започвайки от една палма през 1922 г., Мажорел създава цяла градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, тя е изпъстрена със стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.След като е видял всичко това, човек може спокойно да се отправи към другата част на града, която е в същия арабски стил, но значително по-чиста и подредена от Медината. Френският квартал Вил Ньовил е мястото, където са се пресекли две напълно различни култури. Разделен е на два района – Гулиз и Хивернаж. В тях са струпани всички бизнес сгради, световни хотелски вериги, барове и ресторанти, типични за модерен европейски град. Има и широка търговска улица в стила на „Шан-з-Елизе”. На булевард „Мохамед Пети” човек може да открие голяма част от популярните марки, както и типичните заведения за бързо хранене. В края на тази търговска улица кипи строежът на първия мол в града. Единственото, което напомня за арабския свят, са сградите с цвят охра, портокаловите дръвчета по идеално поддържаните тротоари. А също и пронизващият звук на клаксони. Маракеш наброява около един милион жители, без да се броят туристите. Затова трафикът е голям, а задръстванията са нещо типично, както за старата, така и за новата част на града. По уличите се движат не само автомобили и автобуси, а и мотопеди, каруци и магарета. Затова е препоръчително улиците да се пресичат с огромно внимание. Вероятността да ви блъснат е голяма. Дори и на тротоара обаче няма гаранция за сигурността, защото при голямо задръстване част от мотоциклетистите тръгват директно по тях.  Ако се отправите към улица „Сук Семарин”, ще мине покрай групички забулени жени, изкачващи се магарешки каруци по тесните пътища с павилиони, продаващи всички видове изпредени на ръка платове, инкрустирани огледала, фенери, дървени шкафове, ароматични кожени стоки, керамични вази и пъстроцветни килими. Пазаруването е съществената част от посещението на Маракеш. За да се сдобиете с хубави стоки на изгодни цени, трябва да симулирате безразличие. Задължително отхвърляте предложената цена, докато търговецът не склони на драстично по-малка.За европейките има една голяма опасност. Докато жена си избира чанта например и се пазари за цената, може да се окаже, че търговецът иска нея да я купи. Така много бързо започват да предлагат на придружителите й коне, килими, злато, къщи и автомобили. Благодарение на факта, че много французи и англичани са си купили имоти през последните години в Маракеш, интересът към смесените бракове е голямВсяко трето семейство вече има роднини в Европа. Въпреки това английският език не е много популярен. Затова пък масово говорят френски.Когато на човек му писне от пазаруване и размотаване по улиците, може да се наслади на слънцето. Това, че Маракеш не е на океана, няма значение. Туристите могат да хванат тен и през януари, да се охладят на плажа „Ники” - декадентска верига от клубове с басейн. Подобно на плажовете в Маями и Сан Тропе, този в Маракеш също предлага хаус музика, бели балдахинови легла и бутилки от пенливо шампанско, весели компании, бохеми и мечтатели.Богатият нощен живот в този град също привлича. В шикозната приемна на нощен клуб „Джад Махал” заможни мароканци и европейци си казват наздраве с чаши шампанско или коктейли, в елегантна обстановка, която смесва стилове от Индия, Азия и Близкия изток. Входът за е 100-200 дирхами. Човек може да завърши както нощта, така и почивката си в Мароко при „Пачо” - клон на легендарния „Ибиса клуб”. Твърди се, че това е най-голямото нощно заведение в Африка. В комплекса има два ресторанта, басейн, плюшена стая за чилаут и скъп денс клуб, в който се събират известни диджеи от цял свят. Входът е от 150 до 450 дирхами.Цените на стоките и услугите не са по-високи от тези в България, така че човек може да се отпусне и да се наслади на всичко, което този невероятен град предлага. * * * Валутата е марокански дирхам – 1 евро е равно на 10 дирхама.Банките са отворени от понеделник до петък между 8, и 11, 30 ч. и между 14, 30 и 16, 30 ч.Търговците работят от понеделник до събота между 9 и 13 ч. и между 15 и 19 ч.Аптеките работят от 9 до 18 ч. Денонощни няма.Цените на стоките в малките магазинчета са по-евтини от тези, продавани на улицата или в хотелите.Има туристически автобус на два етажа и атракционно влакче, с които срещу 5 евро човек може да обиколи града.От площад  „Джама Ел Фна” може да се наеме каляска за среднощна разходка. Над 40 000 занаятчии работят и продават стоката си в старата част на Маракеш, така че практически човек може да си купи всичко и то със 100% гаранция, че е ръчно изработено.

вмо / BgTimes.Net
 
_В Плевeн показват Пътя на сиренето, в Рабово - как лимецът става хляб

На сафари в Родопите

Крокодил, лъв и слон дебнат в скалите край Старцево

Знаете ли как се прави овче сирене, какво е лимец и как се пече хляб от него? В началото на XXI век това се случва в Източните Родопи, където сякаш времето е спряло. Там има къщи, където житото все още се мели на ръка, самуните се пекат в каменни пещи, а сиренето се заквасва у дома. Из полята препускат диви коне тарпани, в небето свободно кръжат орли и лешояди. Тук имате и уникалната възможност да си направите балканско сафари и да видите слон, крокодил и щраус в сърцето на Родопите. Мечтата на екотуриста, осъществена не къде да е, а в България.


Полудивите тарпани обичат вниманието
фото BulPhotoВ случай че не обичате шумните планински курорти, а Черноморието не е по вкуса ви, в Източните Родопи ще намерите една по-различна ваканция. От началото на април в село Плевун, Ивайловградско, можете да гледате уникална демонстрация, наречена "Пътят на сиренето". "Хората ще видят как се дои млякото, как се заквасва - всички стъпки, докато се превърне в буца овче сирене. Накрая ще има и дегустации", обяснява Михаела Кирчева, координатор по екотуризъм към проекта Новото тракийско злато.
Ако искате да обогатите кулинарната си обща култура, отскочете до Източните Родопи и в края на юли. В село Рабово, на брега на Арда, тогава е Фестивалът на хляба. В селото ще можете да видите жътвата на лимец (тракийска пшеница, която днес се отглежда само в Родопите) и на вършитбата на житото. След като се приключи с полската работа, житото ще се смели на хормел (каменна мелница), ще се замеси и изпече хлябът. Разбира се, накрая желаещите могат
да опитат от топлите уханни самуни
правени само в този край на България.
Друга атракция, която не трябва да пропускате, когато минавате оттук, са тарпаните. Конете, изчезнали преди хилядолетия от нашите географски ширини, бяха реинтродуцирани през септември 2011 г. край изоставеното село Сбор, до Крумовград. 6 месеца по-късно дузината коне, заселени от Холандия, живеят на 2 семейства. Скоро редиците им ще се увеличат, защото някои от полудивите кобили са бременни и се очаква след месец-два бебетата да се появят на бял свят. Лесно като детска игра ще е, ако искате да видите тарпаните, защото те все още се адаптират и са в заграждение с площ няколко декара. Възползвайте се от възможността и посетете долината на тарпаните. Да стигнете до нея обаче е предизвикателство. Добре е да оставите колата си на главния път и да слезете пеша  до ограждението, ако искате автомобилът ви да остане цял. Долу ще ви посрещнат хора от екипа на "Новото тракийско злато" и млади ентусиасти от екоклуба в Кърджали, които помогнаха за поставянето на оградата на тарпаните и знаят всичко за тях. Те ще ви помогнат да откриете тарпаните, в случай че конете са решили да се поразтъпчат по склоновете и не успеете да ги видите веднага. За върлите любители на животните Маджарово е задължителна спирка в Източните Родопи. Тук можете да наблюдавате египетски и черноглави лешояди и гнездата им. Ако обичате силните усещания и имате здрав стомах, дори можете да ги наблюдавате, докато се хранят с труповете на коне и говеда. Всичко това се случва в специално укритие и с водач.
Природолюбители, тръпнете! Не е нужно да ходите до Африка, за да видите крокодили, слонове и щрауси. Макар да се съмнявате, именно в Източните Родопи може да си спретнете БГ сафари. Отбийте се в село Старцево, до Златоград. В края му покарайте около 300 м по черен път и ще стигнете до щраусовата ферма. Тук можете да опитате
уникална щраусова луканка, приготвена в ранчото
както и крем-карамел с яйца от голямата птица. За да завършите афрообиколката си, посетете село Добромирци, също край Златоград. Там на около 1,5 км над селото има изсечени ритуални ниши и олтари. Една от тях наподобява формата на крокодил. Очевидно Златоград е като Африка, защото има и скала, очертанията в която наподобяват лъв. Слон в Родопите? Не е невъзможно. Сафарито продължава. 1,5 км след село Каялоба тръгнете наляво и нагоре. След 2 мин ще стигнете до фигурата на каменен слон. Хоботът му оформя дупка, през която от незапомнени времена хората минават за здраве подобно на Халката в Сливен.
Когато минавате през Източните Родопи, не пропускайте и Ивайловград. Тук се намира най-голямата тракийска вила у нас - вила Армира. Тя е само на 4 км южно от Ивайловград, така че няма да е проблем от хотела да повървите малко, за да стигнете до уникалната забележителност. Някога
Армира е принадлежала на богат тракийски род
вероятно търговци на мрамор. Стените и подът на забележителността са богато украсени с цветни мозайки, част от които може да се видят и днес.
Местата в Източните Родопи, които оставят туристите без дъх, не са едно и две. Някои от тях са много популярни, други остават извън обсега на незапознатите и за тях знаят само местните хора. В помощ на запалените туристи идва единственият досега "Пътеводител Източни Родопи", издаден по българо-холандския проект "Новото тракийско злато". Книжката има около 100 страници, от които ентусиастите могат да получат информация за кътчетата в района, които не трябва да пропускат. Има данни и за транспорта, за туроператорите и хотелите и за семейните къщи, където може да се отседне. "Роден съм по тези места, познавам добре региона и го обичам. Не съм описал всичко, но то е и невъзможно. В пътеводителя съм сложил местата, които всеки трябва да посети, когато минава оттук", обяснява Георги Палахутев, автор на книжката, като признава, че една 10-дневна ваканция в тази част на планината стига, за да не се пропусне нито едно от местата в пътеводителя.

Радослава Йорданова

КЛАСАЦИЯ

Искаме в Топ 10 по екотуризъм
Източните Родопи могат да станат една от десетте топ дестинации за екотуризъм в Европа. Програмата "Rewilding Europe" (Да направим Европа отново дива - б.а.) включва 10 местности на Стария континент, които се препоръчват на запалените екотуристи. Източните Родопи са сред кандидатите за престижната класация благодарение на Българското дружество за защита на птиците и Новото тракийски злато. "В момента кандидатурата се разглежда. През есента на 2013-а ще знаем дали българската местност е одобрена и ще влезе в списъка с най-желаните дестинации за природолюбители на континента", обяснява Ива Тончева, ПР на проекта.
Влизането на България в списъка ще е голям успех за страната, защото ще доведе много нови туристи, а с това ще помогне за развитието на природно богатия, но иначе беден родопски край.

вст / My Photo Mania / My Travel Mania
__
Старцево (старото име:Елехче),на осем километра от Златоград - две джамии и ферма за щрауси - 25.09.2011 г. (авторски снимки) ! >

Двете джамии в село Старцево (старото име:Елехче),на осем километра от Златоград - 25.09.2011 г. (авторски снимки) ! >