Какво ни разказват вратите? Архитектурата в Узбекистан отделя специално място на вратите. Още от дълбока древност джамии и медресета пазят майсторстовто на изкусни дърворезбари. В Самарканд и Бухара могат да се видят шедьоври, които са под закрилата на ЮНЕСКО като Световното природно и културно наследство на човечеството.Димитрий Тинчеров, изкуствовед:- Тук е останала слонова кост, а тук е написано, че вратите на рая за отворени за всички правоверни. Вратата е символ на душата, на дома, тя е визитна картичка на семейството. И естествено първото впечатление от всяка сграда е вратата. На вратата се гледа и като на късче от родовата памет. Това е моят дом, а тази врата е на триста години - наследство.Типична за този район е многопластовата резба. Вратите се изработвали от хвойна, чинар, бряст, круша и орех, като материалът се е обработвал с памуково масло. Съществуват обаче различни школи.Димитрий Тинчеров, изкуствовед:- Школите се различават по орнаментиката и художествената композиция. Има врати, които целите са изпъстрени с цветя, други с геометрични фигури. Винаги обаче има рамка, обградена от филигранна орнаментика.Според преданията вратата е олицетворение на света, фонът е пространството, украсата - битието. И до ден днешен всяко семейство, което може да си позволи, си поставя резбована врата. Съвремие и историческо наследство живеят пълноценно в Узбекистан. Автор: Цветелина Атанасовабнт / My Pics Mania
Памуккале – замък,бял като памук !
Памуккале е известно турско курортно градче във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и е един от най-забележителните природни феномени на Турция.
Белотата и формата на скалните образувания, простиращи се на около 3000м, им придават вид сякаш са направени от памук. От тук идва и името на природния феномен – Памуккале или Замък от Памук.
GSP Координати 37°54′ с. ш. 29°06′ в. д. / 37.9° с. ш. 29.1° в. д. (G)37.9, 29.1.
Памуккале
Историята и природата на Памуккале привличат хиляди туристи от цял свят с еднаква сила - не може да се кaжe дали посетителите идват тук, впечатлени от природните красоти или от загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис.
Асфалтов път от град Денизли, минаващ през гъста гора, води направо към Памуккале. Изведнъж пред погледа, подобно на пухкави облаци, се възправят белоснежни скални грамади - като в приказките. В причудливо образувалите се каменни чаши по върховете им сияят малки кладенчета, а водата от тях се стича грациозно по скалните стъпала като шампанско. Контрастиращи на искрящото бяло, изумрудено-зелените долини, простиращи се в подножието на каменните изваяния, създават още по-феерична атмосфера.
Горещите извори на Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 35 градуса излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. За съжаление, замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. С течение на времето скалите са все повече и повече от натрупания под въздействието на течащата 35-градусова вода варовик.
Изворите на Памуккале са изключително лечебни - историята е запазила свидетелства, че много императори (а днес и много известни личности) посещавали този район, за да лекуват с целебните води нарушения на сърдечно-съдовата дейност, хипертонии, нервни болести, ревматизъм, кожни заболявания, рахит, паралич и заболявания на стомашно-чревния тракт.
Известна е и легендата за една девойка, която проклела съдбата за това, че не се е родила красива, и се хвърлила от скалите на Памуккале. Но като паднала във водата, тя тутакси била спасена от млад ловец, син на покровителя на Денизли, който се влюбил в нея от пръв поглед и я взел за жена. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето и от грозно патенце тя се превърнала в красив лебед.
8173_3.jpgВ непосредствена близост до Памуккале се намира древния град Хиераполис, който е с огромно историческо значение. Останките от различни исторически периоди и култури го превръщат във важен археологичекски център.
Най-забележителните останки от сгради в него са Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази.
Смята се, че основателят на древния град Хиераполис е бил крал Бергама Еуменес II. В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове, но по-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис бил разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.
Блестящият културен и икономически разцвет на града през столетията достигнал своя връх по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.
Днес археологическите разкопки разкриват много от тайните на античния Хиераполис - храмът на Аполон и театърът не престават да очароват туристите.
Най-почитаният бог в Хиераполис бил Аполон. Храмът му бил построен през III в. от н. е. върху пещера, пълна с отровния газ плутоний (наречен на името на бог Плутон). В миналото пещерата била място за изпитание на монасите, които идвали тук, вземайки със себе си животни, които умирали, а божиите наместници, едва дишайки, оставали живи, доказвайки своето превъзходство над останалите смъртни.
Развалините в южната част на града, които днес функционират като музей, в миналото са представлявали къпални. В басейна с лековита минерална вода, в който се е къпела и самата Клеопатра, днес плават останки от древния Хиераполис - невероятна атракция за туристите.
Хиераполис - Памуккале е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
http://mr-bg.com
http://travelintr.blogspot.com / My pics mania
Алжир - африканска страна с арабска култура и европейски чар Ghardaia AlgeriaАлжир е една от най-големите страни в Африка и е сред световните лидери в добива на нефт и природен газ. Предлага на туристите съчетание от красиви крайбрежия, живописни планини и уникални пустинни пейзажи. Градските центрове представляват смесица между изтока, запада и юга. Съчетават европейска подреденост, азиатски колорит и африканска непринуденост. Алжир е една от развитите и богати страни на континента. Малко са страните в Африка, които могат да се сравняват с Алжир по отношение на своята здравна и образователна система. Географско положение, граници и големина на Алжир. Алжир се намира в северозападната част на Африка. Това е втората по големина страна на континента след Судан и 11-та в света. Заема площ от 2,381,471 кв.км. Граничи с Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Мали, Нигер, Либия и Тунис. На север има широк излаз на Средиземно море. Алжир е разположен между 18 и 37° северна ширина и между 8° западна дължина и 11° източна дължина, тоест от двете страни на Гринуичкия меридиан. Релеф на Алжир. Алжир има разнообразен релеф. Севрните и югоизточни райони са предимно планински. На север покрай European spirit Algeriaбрега на Средиземно море се простират прословутите Атласки планини, а на югоизток е планината Хогар, в която ще откриете най-високият връх в Алжир. Това е връх Тахат, който се издига на 3003 метра над морското равнище. В централен Алжир насред пустинята Сахара е разположено платото Тадемаит. То разделя равнинните земи на югозапад и земите с най-малка надморска височина в североизточен Алжир. Бреговата линия на страната е слабо разчленена. Има малко на брой заливи и полуострови, които са слабо изразени. В по-големите заливи са възникнали и са се развили най-големите градове в страната, в това число столицата Алжир. Климат на Алжир. Алжир попада в два климатични пояса. Най-северните части на страната имат много приятен, слънчев и топъл субтропичен климат с мека и влажна зима и горещо, сухо лято. В известна степен Атласките планини предпазват брега на Средиземно море от изпепеляващите въздушни маси, идващи от към пустинята Сахара. На юг от Атласките планини страната попада в тропичния климатичен пояс. Той обхваща почти цялата територия на Алжир. Климатът е изключително сух и горещ през цялата година, а валежите са рядко събитие. Температурите в страната доста варират. В столицата Алжир, която се намира на брега на Средиземно море температурите са между 15°C през януари и 30°C през август. Същевременно в град Бордж Мохтар, който е разположен в най-южните части на Алжир сред пустинята Сахара температурите варират от 26°C през януари до 43 – 44°C през юли, като понякога не е изключено да достигнат и до 50°C. Води на Алжир. По отношение на водното богатство страната се разделя на две части. От една страна са северните и планински райони, през които преминават множество къси и бързотечащи реки. Те водят началото си от високите планински части, където падат по-голямо количество дъждове и снегове. Другата част е пустинният юг на Сахара, където почти няма реки. Единственото изключение са някои малки пустинни оазиси или незначителни по големина извори насред скалите в пустинята. Малки пустинни реки се появяват понякога след по-обилни дъждове. Интересен факт е, че в планинските райони на северен Алжир има голям брой солени езера. Architecture AlgeriaНаселение на Алжир. Алжир има население от около 33,000,000 души, от които почти всички са мюсюлмани. Християните и евреите съставляват около 1%. В по-голямата си част жителите на Алжир са араби и бербери. Населението на страната е изключително неравномерно разпределено по територията. Големите градове се намират в северните крайбрежни райони, а на юг огромните пустинни територии са почти безлюдни. Най-големите градове в Алжир са едноименната столица Алжир (около 3,500,000 души), Оран (над 2,000,000 души), Константин (около 800,000) и Анаба (почти 400,000). Официалните езици на Алжир са два – арабски и френски (който е сред най-популярните и разпространени езици на африканския континент). Икономика на Алжир. Алжир е сред развитите и богати африкански страни. Тук стандартът на живот е доста по-нисък в сравнение със Западна Европа, но доста по-висок от този в повечето страни на африканския континент. Най-важни за икономиката на страната са добивът и износ на петрол и природен газ, както и отрасли като селското стопанство и туризма. В Алжир се отглеждат финикови палми, цитрусови култури, лозя, маслини и други видове топлолюбиви плодове и зеленчуци. Мекият климат и красиви крайбрежия благоприятстват развитието на морския туризъм. В Атласките планини е развит зимният туризъм, а възможностите за ски през зимата са много добри. Туризъм в Алжир Бреговете на Алжир са типично средиземноморски. Покрити са с топлолюбива и сухолюбива субтропична растителност. Представена е основно от тревисти и храстови видове, цитрусови дървета, маслинови дървета, финикови палми и други. Алжир не е толкова популярна туристическа дестинация в сравнение със своите съседи Тунис и Мароко. Въпреки това страната предлага чудесни възможности за туризъм, особено по крайбрежието. Бреговете на Средиземно море винаги са привличали със своите прекрасни плажове и изобилие от слънчева светлина. Едни от най-атрактивните участъци на алжирското крайбрежие ще откриете в предградието Зералда, разположено в западните части на столичната агломерация. Пустинята на Сахара. Важно е да се знае обаче, че крайбрежието е съвсем малка част от всичко онова, което си струва да се Sahara desert Algeriaвиди. Пустинната вътрешност на Алжир също е пленяваща. Пустинята Сахара се е разпростряла тук с цялата си прелест и великолепие. Огромни дюни от златист пясък се издигат на 20, 30, а на места дори и на 50 метра височина. Насред изпепеляващите пейзажи на пустинята се издига хребетът Тасили Н’Аджер. Заради природната си красота мястото е обявено за национален парк. Ерозията е изваяла едно истинско произведение на изкуството. Слънце, вятър и вода заедно са сътворили нещо, което наистина си струва човек да види – скалните кули и заоблените скални блокове. Те се издигат над лишения от живот пустинен пейзаж на югоизточен Алжир. Скалните блокове привличат туристи, зажаднели за нещо невиждано и необичайно, за които излежаването на някой красив плаж отдавна не представлява интерес. Солените езера са една от характерните забележителности за региона на Северна Африка. Особено разпространени са на територията на Алжир и съседен Тунис. Най-голямо и популярно като туристическа дестинация е езерото Шот Мелрир. То е разположено в североизточен Алжир. Намира се сред пустинята Сахара, на юг от Атласките планини. Това езеро, което се намира под нивото на световния океан (тоест под морското равнище) се захранва с вода от сезонните реки, течащи единствено през дъждовния зимен сезон. През периодите на по-продължително засушаване езерото пресъхва напълно. Национален парк Шреа е едно от най-красивите места в пределите на Атласките планини. Поради голямата си надморска височина паркът е добро решение ако търсите начин как да се измъткнете от жегата, която обхваща крайбрежните райони през лятото. През зимните месеци тук понякога падат обилни снеговалежи, тъй като климатът като цяло е по-хладен. Национален парк Шреа е покрит с иглолистни гори. Тук ще имате удоволствието да зърнете един интересен вид маймуна, който в наши дни се среща все по-рядко – берберския макак. Atlas mountains AlgeriaОазисът Улад Саид е един от най-големите и красиви в алжирският дял на пустинята Сахара. Намира се в северозападните части на страната. Пейзажът е като в романите. Наоколо е безкрайната пустиня, слънцето пече неумолимо и изведнъж насред пясъчните дюни се появява прекрасна горичка от финикови палми. Това издава присъствието на прясна вода. Оазисът е причина за съществуването на близкия град Тимимон. Местните жители се занимават със земеделие, което при други обстоятелства би било невъзможно в района. Улад Саид се е превърнал в толкова важна туристическа дестинация, че дори в околността са създадени хотели, които изцяло разчитат на притока от туристи идващи за да го зърнат. Римските останки в Типаса. Освен с красивата си природа Алжир привлича също и със своето минало и внушителни исторически паметници. Подобно на всички други средиземноморски страни тук ще откриете голям брой забележителности, които си струва да се посетят. Редица места в Алжир са под егидата на ЮНЕСКО, а множество паметници на територията на страната датират дори от преди римско време. Едно от най-важните места в това отношение е малкият крайбрежен град Типаса. Руините останали тук от времето на древен Рим говорят за европейското минало на Алжир. Те се намират в североизточната част на града и се считат за една от най-значимите забележителности на тази красива африканска страна. Долината Мзаб е сред най-вълнуващите места за туризъм в цяла Северна Африка. Това е равнинна пустинна местност сред която ще откриете няколко селища, сред които най-известни са Гхардая и Бунура. Тази древна пустинна агломерация датира от 10-ти век. Това което впечатлява тук най-силно е удивителната архитектура в съчетание с изключително добре адаптиран към суровите условия стил на живот. На практика по обяд тук е невъзможно да срещнете хора навън, тъй като убийствената жега може да достигне до 50°C! През останалите часове от деня (сутрин и привечер) по изключително тесните улички има много хора, които използват по-хладните часове за да си свършат някоя работа. Долината Мзаб е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1982 година. Столицата Алжир е един невероятен град, на който задължително трябва да отделите достатъчно време. Ще останете приятно Streets of Algeriaочаровани от съчетанието на различни култури. Градът е голям, модерен и изглежда като една странна смесица от европейски, африкански и арабски град. Причината се крие в това, че тук се събират на едно място култури от три континента. Освен римското влияние по тези земи, трябва да споменем също така и Франция, която управлявала Алжир до 1962 година. По тази причина местната арабска култура значително се е видоизменила. Този град с милионно население предлага множество културни и кулинарни възможности за забавление, подобно на всеки голям западен град. Кое е най-доброто време за туризъм в Алжир? До голяма степен отговорът на този въпрос зависи от това коя част на страната желаете да посетите. Така например на юг от Атласките планини най-приятното време от годината за туризъм е зимното полугодие от октомври до април, когато температурите са най-приятни. По крайбрежието климатичните условия обаче са съвсем различни. В северните части на страната (включително столицата Алжир) предлага най-добри условия за туризъм през месеците май, юни, септември и октомври. Какви дрехи да си носим за туризъм в Алжир? В случай, че ще пътувате в района на пустинята Сахара трябва да си носите много леки дрехи дрехи, съобразени с високите температури. Същевременно облеклото трябва по възможност да ви предпазва от силните слънчеви лъчи. Избирайте светли и широки дрехи от проветриви материи. На север от атласките планини трябва да се съобразите със зимния сезон. От ноември до април си носете тънко яке, както и дрехи с дълъг ръкав. Добре е също така да си вземете за всеки случай и нещо по-леко, защото понякога става доста топло дори и през зимата. За летния сезион от началото на май до края на октомври късите ръкави и панталони са най-подходящи. Задължително си носете достатъчно слънцезащитен крем, слънчеви очила и шапка, тъй като африканското слънце може да е силно дори и през зимните месеци. Mosque AlgeriaДопълнителна информация: официална валута – алжирски динар*** държавно устройство – република*** Алжир е сред петте най-богати на природен газ държави в света***Алжир е сред първите три страни в Африка по добив на нефт*** шофирането се извършва от дясната страна на пътя***Алжир е бивша френска колония***страната придобива независимост през 1962 година***ден на независимостта е 1-ви ноември***http://touristmaker.bg / My Pics Mania
Градски маршрути: Ливърпул Слухът ще привикнеЛивърпулците наричат себе си „scousers“ – така се казва и едно тяхно ястие, в което има агнешко, картофи и моркови. Scouse се казва и техният диалект, който звучи така насечено и неясно, сякаш говорят с пълна уста. След ден-два човек свиква с него и дори започва да разбира по нещичко от грубовато-черния местен хумор. Има какво да се видиLiverpoolCathedral, катедралата на Ливърпул, е най-голямата църква в Обединеното кралство. Изгледът от кулата е фантастичен, а вътре в нея има и червена телефонна будка – това е така, защото телефонната будка била изобретена от архитекта Джайлс Скот по времето на строежа на катедралата. Свъсено гледащият Исус с телосложение на културист над портала е известен с прякора „Фринкенщайн“ – наречен е на името на създателката си Елизабет Фринк (Saint James’ Mount, www.liverpoolcathedral.org.uk).Жителите на града се гордеят обаче истински с ThreeGraces– трите грации са разкошни сгради на брега на река Мърси, които свидетелстват за паметните времена, когато пристанището на © Ocean/Corbis Ливърпул е било световен лидер (Pier Head). Аркадите на Албърт Докс днес са любимо място за разходка. А в някогашните пристанищни складове се помещават ресторанти и барове, музеи и галерии. В SlaveryMuseum, музеят на робството, може да се види как в ХVІІІ век Ливърпул е забогатял от афро-карибско-английската „триъгълна” търговия с памук и роби. Може би защото ковачът „Happy“ е бил предлаган на промоционална цена – за 400 лири (Albert Dock, www.liverpoolmuseums.org.uk ). Точно в съседство, в TateGallery, се намира и доказателството: и опаковащият монументални проекти Кристо някога е започнал съвсем скромно – с две опаковани стъкленици боя. Към сбирката на модерното изкуство се числят телефонът-омар на Салвадор Дали и произведението на Антъни Гормли, направено в чест на британската закуска: дюшек от 800 филии препечен хляб (Albert Dock, www.tate.org.uk). В повечето случаи в Ливърпул входът за галериите за изкуство е свободен – така например безплатно може да се видят и маслени картини на Рембранд и Рубенс в WalkerArtGallery (William Brown Street, www.liverpoolmuseums.org.uk).В задължителната програма би трябвало да е и FerryCrosstheMersey: плаването по реката предлага уникална гледка към града, под звуците на едноименната носталгична песен на Гери Марсдън (от Pier Head, www.merseyferries.co.uk). Впрочем, той пее и втория химн на града – „You'll never walk alone“, който звучи при всеки футболен мач, когато Ливърпул е домакин. В Ливърпул има много забележителна музика, дори ако за миг оставим настрана Битълсите. Нощувки Стара фабрика за каляски в стила на венецианските дворци, със стилен интериор от топло дърво: HopeStreetHotel се намира на една от най-красивите улици (Hope St. 40, тел. 0044-151-709 30 00, www.hopestreethotel.co.uk). Индивидуален стил за средната класа? ХотелIndigo в някогашния квартал на търговците на памук. Темата за памука присъства в цялата сграда – включително до „Cotton Candy Cocktail“ – коктейл със захарен памук! (Chapel St. 10, тел. 0044-151-559 01 11, www.hotelindigoliverpool.com) Изгодно и насред зоната на партитата: Base2Stay. Намира се в изцяло обновен някогашен склад. Тук няма зала за закуска, но за сметка на това мюслито, млякото и хлябът се доставят в хартиена торба в стаята (Seel St. 29, тел. 0044-151-705 26 26, www.base2stayliverpool.com).Внимание! Когато местният футболен отбор е домакин на среща, всички хотели са с възможно най-високите си цени. Тогава феновете на ФК „Ливърпул” пристигат тук от цяла Европа. Автор Щефан Брюнесhttp://www.geo-bg.bg / My Pics Mania
Франкфурт - столицата на свещената империя
В германския град съжителстват средновековни църкви и небостъргачи
Пред Кайзердом "Св. Вартоломей" във ФранкфуртПроф. дин Николай Овчаров
На връщане от прекрасния Дубровник имам цял ден във Франкфурт на река Майн. Пътувайки за различни точки на света, аз съм минавал нееднократно през третото по големина летище в Европа. Сега обаче имам възможността да се разходя из германския град. Той е пострадал много при бомбардировките от Втората световна война, но все пак е запазил доста от своята богата история.
Първото селище край пълноводната Майн създават римляните през I в. Документалната история на самия град обаче започва от 794 г., когато Франкфурт е споменат в писмо на Карл Велики. В 855 г. тук се провеждат и първите избори за немски крал. Следва епохата на Свещената Римска империя на германския народ, когато градът е един от най-значимите нейни центрове. През 1372 г. той добива статут на имперски град и влиза пряко в подчинението на управляващия кайзер.
Особено важно е значението на Франкфурт при коронацията на владетелите. Първоначално кайзерите на Свещената империя и немски крале се избират в него, а короната официално получават в любимия град на Карл Велики - Аахен. От 1572 г. при Максимилиан II във Франкфурт се извършва и самата коронация. Последният коронован тук владетел е Франц II през 1792 г., като избиращите го курфюрсти нарочно правят церемонията в деня на падането на Бастилията в Париж - 14 юли.
През Средновековието Франкфурт е в голям икономически подем. До голяма степен той се дължи на първия в Европа панаир, организиран през 1240 г. и продължил през следващите векове. За негов основател се приема кайзер Фридрих II, който дава на участниците специални търговски привилегии и защита от страна на империята. Другият акцент в историята на града е първият панаир на книгата, състоял се още през 1478 г. И до днес Франкфуртската книжна борса остава най-значимата проява на книгоиздаването в целия свят.
Германският град избягва разорението по време на Тридесетгодишната война през ХVII в. Макар да е поразен от пренесената от бежанците чума, той успява да се възстанови и да забогатее още повече. При Наполеоновите войни от началото на ХIХ в. няколко пъти е обсаждан и обстрелван от французите, които през 1810-1813 г. успяват да го завоюват. След Виенския конгрес Франкфурт влиза в учредената Германска конфедерация, а в града е седалището на парламента. Особено важно събитие от новата му история е дейността на Националната асамблея през 1848-1849 г., при която е създадена първата немска конституция.
Експресният S-ban номер 8 ме докарва за минути до центъра на Франкфурт. Купувам си карта и се насочвам към старата част, която е съвсем наблизо. Минавам покрай една от малкото оцелели части на древната крепост - 47-метровата кула Ешенхаймер, бранела една от портите на града. Строителството й започва в 1400 г. от Клаус Менгос, а готическият си вид тя добива в 1428 г. по проект на архитекта на главната катедрала "Св. Вартоломей", Мадерн Гертхенер. Ешенхаймер избягва участта на другите 60 градски кули, съборени между 1806-1812 г.
Вървя край историческата сграда на построената в 1879 г. фондова борса и храма "Св. Катерина", издигната в късноготически стил през ХIV-ХVII в. Ето я църквата "Паулскирхе", където в 1848 г. заседава Националната асамблея. От площада пред нея вече виждам пронизващите небето готически кули на главната катедрала "Св. Вартоломей". Наричат я още Кайзердом, защото тук векове наред са коронясвани владетелите на Свещената Римска империя. Църквата се строи между ХIII и ХV в. и по чудо остава непокътната при бомбардировките на града.
Катедралата впечатлява с 80-метровата си кула, иззидана от червен пясъчник. Тя е построена през 1415-1514 г. и до появата на съвременните небостъргачи е най-високата сграда във Франкфурт. В храма са забележителни скулптурните орнаменти и Олтарът на Спящата Мария от ХV в. Приятно съм изненадан и от църковния музей, помещаващ се в готически параклис, долепен до Кайзердом. Централни там са копията на регалиите на германските императори. Оригинали обаче са безбройните везани със златна сърма литургични служебни облекла от ХIV-ХVII в., ръкописните книги и старинната църковна утвар.
Продължавам към централния градски площад, носещ името Ремерплац. През 1405 г. общината откупува от богат търговец 9 свързани сгради с 6 вътрешни двора. Комплексът е наречен Ремер и между постройките се образува площадът с обхват от 10 000 кв. м. Там се премества Кметството, а в обширната Кайзерзал цели столетия курфюрстите избирали императорите. В центъра на Ремерплац е построен красив стъпаловиден фонтан, един от символите на Франкфурт. Друг акцент е старинният храм "Николаускирхе", построен още в средата на ХII в. Първо той е кралски параклис, а след ХV в. става общинска църква.
Край площада има няколко приятни ресторантчета в немски стил. Сядам в едно от тях и си поръчвам прочутата германска комбинация от джолан и вурстчета, които поливам с качествено мозерско вино. Нямам обаче много време, защото вече е следобед, а искам да видя и едно от новите чудеса на Франкфурт, небостъргачите.
През войната градът е буквално сринат и се образуват свободни места. На едно от тях строят Сити от сгради с главозамайваща височина. Сега са почти 30 кулите, надхвърлящи 100 м. Изкачвам се на Майн тауър, който има наблюдателна площадка на кота 200. Оттам се открива прекрасна гледка към града, разсечен от виещата се като сребриста змия река Майн. Доволен съм, защото попълвам "колекцията" си от Токио, Чикаго, Париж и други градове с известни небостъргачи.
Племе дава името
Според повечето учени названието на селището идва от името на германското племе франки и немската дума за брод на река. Същевременно frank на старонемски означава "свободен", което някои тълкуват като възможността да се преминава през Майн, без да се плаща такса за строителството на мост.
Родното място на Гьоте
На 28 август 1749 г. на бял свят в този град се появява големият поет Йохан Волфганг фон Гьоте. Баща му Гаспар е юрисконсулт, има титла на имперски съветник, а къщата му е в центъра на града. През Втората световна война тя е разрушена, но през 50-те години на ХХ в. е реставрирана и превърната в музей.
вст / My Pics Mania
Открийте хубостите на Иран!
Иран не е само "ос на злото", заплаха за световния мир, Ахмадинеджад, религиозни фанатици, муласи и аятоласи. Иран има и друго лице - човешко и красиво, приятелски гостопроиемно. Но и строго с правилата си на поведение.
Иранците са любезни хора, готови да се притекат на помощ, обичат да разговарят и се радват на всеки един контакт с непознат. Обикновено митничарят или граничният служител маха на чужденците да минават, без да се интересува какво носят в куфарите си. Тайните служби на Иран се интересуват от влизащите в страната, но само ако са журналисти или дипломати. Не и от туристите.
Ако сте турист в Иран
Те обаче също са длъжни да спазват строги правила на поведение. Така например жените трябва да носят забрадка. Няма значение дали е обикновено парче плат или дизайнерска от Hermès или Gucci. Важното е косата да не се носи пусната, четем в публикация на Зюддойче цайтунг. Според изданието строгият религиозен канон в Иран се прилага доста по-свободно спрямо чужденците. Така например чадорът (в превод - палатка), служещ за пълно забулване при жените, не е задължителен за гостите на страната. Обикновено е достатъчно само наметало, стигащо до хълбоците, което да скрива горната част на тялото.
Сюжети за снимки колкото щеш
За пътуване в ислямската република обаче всеки чужденец се нуждае от входна виза. Процедурата обикновено отнема няколко седмици. Затова и спонтанни пътувания до Иран не са възможни. Големите хотели се стопанисват отчасти от религиозни фондации, отчасти от Революционната гвардия (Пасдаран). Отделният турист няма възможност сам да избира хотела, в който ще отседне. Обикновено това се решава от туристическата агенция и техните ирански партньори.
Там е "половината свят"
Исфахан е един от най-красивите и забележителни градове в света. В Иран го наричат още "Половината свят". Там е и най-хубавият хотел на страната, построен в стара гостоприемница по основния маршрут на керваните. Обслужването обаче е под всякаква критика. Един американски автор споменава в пътеписа си, че се чувствал там не като шейх, а като овца.
Иран е страна с хилядолетна култура, а по територия е колкото пет Германии. Списъкът със забележителности е прекалено дълъг. Колкото и странно да звучи, в него няма място за столицата Техеран с нейните 14 млн. жители, замърсения си въздух и натоварения градски трафик.
Алкохол? Може, ако сте от малцинствата!
Употребата на алкохол е пълно табу. Включително за чужденците. Алкохол не се продава никъде, а набавянето му от черния пазар крие доста опасности. В Иран консумацията на алкохол е приравнена с тази на наркотиците и се наказва строго от закона. Но не и тези, които не живеят по законите на Шериата, например местните арменска и асирийска общности, които си произвеждат домашен алкохол, и чиито жени и дъщери могат да се обличат по европейски, но само в рамките на общността и в селищата, където живеят предимно християни. Те обаче нямат право да се показват така на улицата в мюсюлманските градове.
Страна с богата история
И това е друга отличителна черта на ислямската държава - Иран няма проблеми с правата на малцинствата. Съвсем друга тема е правото на свободно изразяване на мнението, особено за потребителите на интернет. В актуалната класация на "Репортери без граници" Иран попада в групата на страните, за които цензурата в интернет е държавна политика, както отбелязва по темата Католическата информационна агенция.
АГ, ЗЦ,КНА, РЦ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева
дв / http://mypicsmania.weebly.com
Новият символ на Лондон Най-голямото "парче стъкло" в света се намира в Лондон. Там изниква най-високата сграда в Европа с формата на остра отломка от стъкло. Небостъргачът Shard е една от новите туристически атракции на британската столица.
Лондон си има нов колос. Около година преди официалното си откриване кулата The Shard променя трайно силуета на града. Със своите 310 метра небостъргачът на гара "Лондон бридж" ще бъде най-високата сграда в Европа. Дотук са вдигнати 72 от общо 87 етажа на сградата, които се вижат от километри разстояние. Официалното откриване е предвидено за началото на 2013 година.
Вертикален град
Когато бъде завършена кулата ще се извисява на 310 м над Лондон
The Shard, на български "парче стъкло", е получил името от формата си. Гигантската постройка ще бъде облицована с 11 000 стъклени плочи, всяка от които е различна. Така при всяка смяна на времето сградата ще грее в различен цвят. Ако бъдат наредени един до друг стъклените панели, изработвани в Холандия, те ще покрият 8 футболни игрища. Когато бъде завършена сградата ще предлага 4 панорамни площадки, разположени между 68-ия и 72-рия етажи. В ясни дни погледът ще "прелита" 70 километра разстояние от сградата. В сравнение с нея "Краставицата" на Норман Фостър от другата страна на Темза изглежда като детска играчка. Но дори и в облачни дни гледката ще бъде уникална - по данни на Лондонската метеорологична служба на 4 дни веднъж върхът на кулата ще остава за няколко часа над облаците. Такава перспектива предлага само пътуването със самолет, когато той се издигне над облаците.
Италианският архитект Ренцо Пиано нарича произведението си "вертикален град". Всеки ден той ще бъде посещаван от десетки хиляди души. Само в най-долните 28 етажа, предназначени за офиси и канцеларии, ще има място за 12 500 души. Над тях ще се помещават 6 гурме-ресторанта, между 34-тия и 52-рия етажи ще бъде настанен хотел от луксозната верига "Шангри ла", а етажите от 53-ти до 65-ти са запазени за суперлуксозни апартаменти.
С 30 см в час
Ще засенчи ли Shard "Окото на Лондон" - един от по-новите символи на британската столица?
Строителството на сградата започна през 2009 година. Оттогава 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието на обекта работят 900 строители. Във фазата на изграждането на бетонния скелет на сградата (до миналата есен) тя растеше с по 30 сантиметра всеки час. В центъра на конструкцията се намира изключително здравата бетонна шахта, през която ще преминават комуникациите и ще се помещават аварийните стълбища и всичките 44 асансьора ва сградата. Това ще осигури надеждна евакуация на хората дори и в случай на терористичен акт.
The Shard има добри шансове да заеме място сред по-новите символи на Лондон. Не е съвсем сигурно обаче дали ще излязат сметките на инвеститорите, вложили милиарди в сградата. Добри са изгледите за десетте суперлуксозни апартамента с най-добрата гледка към Лондон. Преди 2 години всичките 86 луксозни жилища в сградата "Уан хайд парк" се продадоха за рекордни цени. Най-скъпото от тях смени собственика си за 140 млн. паунда - най-високата платена досега цена за жилище в цяла Великобритания. Собствениците на Shard се надяват скоро да счупят този рекорд.
АГ, ДВ, ТК, Е. Лилов; Редактор: С. Гяуров
дв / My Pics Mania
_Зимна разходка зад обагрените в охра стени
Бижуто на Мароко
Маракеш и правилата на града от 1001 нощ
18.02.2012
Новият френски квартал силно контрастира... ... със старата градска част, по-известна като Медина. Пазарските улици в старата част на града са тесни с притиснати едно в друго магазинчета. Разнообразието от марокански сладкиши може да изкуши и най-върлия привърженик на диетите. Срещу няколко монети човек може да се снима със змия на врата... ... или да си поиграе с маймунка. Магазините са тип шатри, а стоката е разположена директно на земята. Високите градски стени разделят стария град от новите квартали. Фурмите, смокините, сушените сливи и кайсии са част от трапезата дори на европейците. Припичащо зимно слънце. Широки улици без дупки, червени ниски постройки с ориенталски мотиви и екзотична растителност. Градът е тих и замрял, а жителите му сякаш са го напуснали. Подвеждаща илюзия, с която човек се сблъсква, слизайки на летището в Маракеш.Истината е обаче е съвсем друга. Животът в този уникален град тече по собствени правила - има часове, през които нещата се случват само зад високите огради, и друго време - когато всичко оживява, сякаш от приказките на Шехерезада.Средновековен център на драми, митове и мистерии, Маракеш ще плени всеки, който влезе зад неговите обагрени в охра стени. Не случайно го наричат града от 1001 нощ. Приказен е. Извитите улички на Медината, пъстроцветните магазинчета, изпълненият с хора и аромати централен площад, препичащото слънце и извисяващите се заснежени върхове на планините Атлас превръщат Маракеш в бижуто на Мароко.Градът е разделен на две силно контрастиращи части. Медината е основана преди близо 1000 години, а Вил Ньовил (Ville Nouvelle) е френски колониален модернистичен проект от началото на 20-и век. Център на Медината е площад „Джама Ел Фна”, считан за сърцето на града. Там винаги има много хора, но най-интересното се случва със залеза на слънцето. Тогава търговците на храна - продаващи всякакви марокански специалитети, чай с мента и прясно изцедени сокове от портокали и грейпфрути, се стичат на площада. Те са придружени от дресьори на змии и маймуни, разказвачи на приказки, музиканти, фокусници и акробатикойто придават средновековен дух на нощния въздух. Почти всеки европеец в първия миг изпада в шок от гледката – тълпи от хора, змии лазещи в краката, скачащи на раменете маймуни, мирис на месо, което се пече на скара, звук на ритмично удряне на барабани, от който изпадаш в транс... На пръв поглед изглежда непонятно за мнозина и най-вече за природозащитните организации. Просенето на пари от туристите е нещо като спорт на местните жители. Кражбите са сведени до минимум, така че не е нужно човек да стиска чантата си. За сметка на това обаче почти на всяка крачка чужденците се сблъскват с местни, които не се отлепят, докато не измъкнат поне едно евро. Това превръща пресичането на централния площад в истинско предизвикателство.Преминете ли първоначалното вцепенение и шок от случващото, откривате магията на този град. Северно от площад „Джама Ел Фна” са важните религиозни сгради. На юг са имперските квартали, където гордо стоят дворците и монументите от миналото. Заслужава си човек да се разходи по улиците на стария град и да разгледа пълните с разноцветни стоки малки магазинчета. Тъй като хигиената там е силно занижена, не е добра идея да се консумират сокове или сладкиши. Стомашните болки за несвикналите туристи са гарантирани. За тези, които за пръв път се сблъскват с арабската кухня, е препоръчително да се хранят само в хотела. Не е за пропускане и разходката в ботаническата градина “Жарден Мажорел”Тя е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. той отива да живее в Медината на Маракеш и се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората. Започвайки от една палма през 1922 г., Мажорел създава цяла градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, тя е изпъстрена със стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.След като е видял всичко това, човек може спокойно да се отправи към другата част на града, която е в същия арабски стил, но значително по-чиста и подредена от Медината. Френският квартал Вил Ньовил е мястото, където са се пресекли две напълно различни култури. Разделен е на два района – Гулиз и Хивернаж. В тях са струпани всички бизнес сгради, световни хотелски вериги, барове и ресторанти, типични за модерен европейски град. Има и широка търговска улица в стила на „Шан-з-Елизе”. На булевард „Мохамед Пети” човек може да открие голяма част от популярните марки, както и типичните заведения за бързо хранене. В края на тази търговска улица кипи строежът на първия мол в града. Единственото, което напомня за арабския свят, са сградите с цвят охра, портокаловите дръвчета по идеално поддържаните тротоари. А също и пронизващият звук на клаксони. Маракеш наброява около един милион жители, без да се броят туристите. Затова трафикът е голям, а задръстванията са нещо типично, както за старата, така и за новата част на града. По уличите се движат не само автомобили и автобуси, а и мотопеди, каруци и магарета. Затова е препоръчително улиците да се пресичат с огромно внимание. Вероятността да ви блъснат е голяма. Дори и на тротоара обаче няма гаранция за сигурността, защото при голямо задръстване част от мотоциклетистите тръгват директно по тях. Ако се отправите към улица „Сук Семарин”, ще мине покрай групички забулени жени, изкачващи се магарешки каруци по тесните пътища с павилиони, продаващи всички видове изпредени на ръка платове, инкрустирани огледала, фенери, дървени шкафове, ароматични кожени стоки, керамични вази и пъстроцветни килими. Пазаруването е съществената част от посещението на Маракеш. За да се сдобиете с хубави стоки на изгодни цени, трябва да симулирате безразличие. Задължително отхвърляте предложената цена, докато търговецът не склони на драстично по-малка.За европейките има една голяма опасност. Докато жена си избира чанта например и се пазари за цената, може да се окаже, че търговецът иска нея да я купи. Така много бързо започват да предлагат на придружителите й коне, килими, злато, къщи и автомобили. Благодарение на факта, че много французи и англичани са си купили имоти през последните години в Маракеш, интересът към смесените бракове е голямВсяко трето семейство вече има роднини в Европа. Въпреки това английският език не е много популярен. Затова пък масово говорят френски.Когато на човек му писне от пазаруване и размотаване по улиците, може да се наслади на слънцето. Това, че Маракеш не е на океана, няма значение. Туристите могат да хванат тен и през януари, да се охладят на плажа „Ники” - декадентска верига от клубове с басейн. Подобно на плажовете в Маями и Сан Тропе, този в Маракеш също предлага хаус музика, бели балдахинови легла и бутилки от пенливо шампанско, весели компании, бохеми и мечтатели.Богатият нощен живот в този град също привлича. В шикозната приемна на нощен клуб „Джад Махал” заможни мароканци и европейци си казват наздраве с чаши шампанско или коктейли, в елегантна обстановка, която смесва стилове от Индия, Азия и Близкия изток. Входът за е 100-200 дирхами. Човек може да завърши както нощта, така и почивката си в Мароко при „Пачо” - клон на легендарния „Ибиса клуб”. Твърди се, че това е най-голямото нощно заведение в Африка. В комплекса има два ресторанта, басейн, плюшена стая за чилаут и скъп денс клуб, в който се събират известни диджеи от цял свят. Входът е от 150 до 450 дирхами.Цените на стоките и услугите не са по-високи от тези в България, така че човек може да се отпусне и да се наслади на всичко, което този невероятен град предлага. * * * Валутата е марокански дирхам – 1 евро е равно на 10 дирхама.Банките са отворени от понеделник до петък между 8, и 11, 30 ч. и между 14, 30 и 16, 30 ч.Търговците работят от понеделник до събота между 9 и 13 ч. и между 15 и 19 ч.Аптеките работят от 9 до 18 ч. Денонощни няма.Цените на стоките в малките магазинчета са по-евтини от тези, продавани на улицата или в хотелите.Има туристически автобус на два етажа и атракционно влакче, с които срещу 5 евро човек може да обиколи града.От площад „Джама Ел Фна” може да се наеме каляска за среднощна разходка. Над 40 000 занаятчии работят и продават стоката си в старата част на Маракеш, така че практически човек може да си купи всичко и то със 100% гаранция, че е ръчно изработено.
вмо / BgTimes.Net
_В Плевeн показват Пътя на сиренето, в Рабово - как лимецът става хляб
На сафари в Родопите
Крокодил, лъв и слон дебнат в скалите край Старцево
Знаете ли как се прави овче сирене, какво е лимец и как се пече хляб от него? В началото на XXI век това се случва в Източните Родопи, където сякаш времето е спряло. Там има къщи, където житото все още се мели на ръка, самуните се пекат в каменни пещи, а сиренето се заквасва у дома. Из полята препускат диви коне тарпани, в небето свободно кръжат орли и лешояди. Тук имате и уникалната възможност да си направите балканско сафари и да видите слон, крокодил и щраус в сърцето на Родопите. Мечтата на екотуриста, осъществена не къде да е, а в България.
Полудивите тарпани обичат вниманието
фото BulPhotoВ случай че не обичате шумните планински курорти, а Черноморието не е по вкуса ви, в Източните Родопи ще намерите една по-различна ваканция. От началото на април в село Плевун, Ивайловградско, можете да гледате уникална демонстрация, наречена "Пътят на сиренето". "Хората ще видят как се дои млякото, как се заквасва - всички стъпки, докато се превърне в буца овче сирене. Накрая ще има и дегустации", обяснява Михаела Кирчева, координатор по екотуризъм към проекта Новото тракийско злато.
Ако искате да обогатите кулинарната си обща култура, отскочете до Източните Родопи и в края на юли. В село Рабово, на брега на Арда, тогава е Фестивалът на хляба. В селото ще можете да видите жътвата на лимец (тракийска пшеница, която днес се отглежда само в Родопите) и на вършитбата на житото. След като се приключи с полската работа, житото ще се смели на хормел (каменна мелница), ще се замеси и изпече хлябът. Разбира се, накрая желаещите могат
да опитат от топлите уханни самуни
правени само в този край на България.
Друга атракция, която не трябва да пропускате, когато минавате оттук, са тарпаните. Конете, изчезнали преди хилядолетия от нашите географски ширини, бяха реинтродуцирани през септември 2011 г. край изоставеното село Сбор, до Крумовград. 6 месеца по-късно дузината коне, заселени от Холандия, живеят на 2 семейства. Скоро редиците им ще се увеличат, защото някои от полудивите кобили са бременни и се очаква след месец-два бебетата да се появят на бял свят. Лесно като детска игра ще е, ако искате да видите тарпаните, защото те все още се адаптират и са в заграждение с площ няколко декара. Възползвайте се от възможността и посетете долината на тарпаните. Да стигнете до нея обаче е предизвикателство. Добре е да оставите колата си на главния път и да слезете пеша до ограждението, ако искате автомобилът ви да остане цял. Долу ще ви посрещнат хора от екипа на "Новото тракийско злато" и млади ентусиасти от екоклуба в Кърджали, които помогнаха за поставянето на оградата на тарпаните и знаят всичко за тях. Те ще ви помогнат да откриете тарпаните, в случай че конете са решили да се поразтъпчат по склоновете и не успеете да ги видите веднага. За върлите любители на животните Маджарово е задължителна спирка в Източните Родопи. Тук можете да наблюдавате египетски и черноглави лешояди и гнездата им. Ако обичате силните усещания и имате здрав стомах, дори можете да ги наблюдавате, докато се хранят с труповете на коне и говеда. Всичко това се случва в специално укритие и с водач.
Природолюбители, тръпнете! Не е нужно да ходите до Африка, за да видите крокодили, слонове и щрауси. Макар да се съмнявате, именно в Източните Родопи може да си спретнете БГ сафари. Отбийте се в село Старцево, до Златоград. В края му покарайте около 300 м по черен път и ще стигнете до щраусовата ферма. Тук можете да опитате
уникална щраусова луканка, приготвена в ранчото
както и крем-карамел с яйца от голямата птица. За да завършите афрообиколката си, посетете село Добромирци, също край Златоград. Там на около 1,5 км над селото има изсечени ритуални ниши и олтари. Една от тях наподобява формата на крокодил. Очевидно Златоград е като Африка, защото има и скала, очертанията в която наподобяват лъв. Слон в Родопите? Не е невъзможно. Сафарито продължава. 1,5 км след село Каялоба тръгнете наляво и нагоре. След 2 мин ще стигнете до фигурата на каменен слон. Хоботът му оформя дупка, през която от незапомнени времена хората минават за здраве подобно на Халката в Сливен.
Когато минавате през Източните Родопи, не пропускайте и Ивайловград. Тук се намира най-голямата тракийска вила у нас - вила Армира. Тя е само на 4 км южно от Ивайловград, така че няма да е проблем от хотела да повървите малко, за да стигнете до уникалната забележителност. Някога
Армира е принадлежала на богат тракийски род
вероятно търговци на мрамор. Стените и подът на забележителността са богато украсени с цветни мозайки, част от които може да се видят и днес.
Местата в Източните Родопи, които оставят туристите без дъх, не са едно и две. Някои от тях са много популярни, други остават извън обсега на незапознатите и за тях знаят само местните хора. В помощ на запалените туристи идва единственият досега "Пътеводител Източни Родопи", издаден по българо-холандския проект "Новото тракийско злато". Книжката има около 100 страници, от които ентусиастите могат да получат информация за кътчетата в района, които не трябва да пропускат. Има данни и за транспорта, за туроператорите и хотелите и за семейните къщи, където може да се отседне. "Роден съм по тези места, познавам добре региона и го обичам. Не съм описал всичко, но то е и невъзможно. В пътеводителя съм сложил местата, които всеки трябва да посети, когато минава оттук", обяснява Георги Палахутев, автор на книжката, като признава, че една 10-дневна ваканция в тази част на планината стига, за да не се пропусне нито едно от местата в пътеводителя.
Радослава Йорданова
КЛАСАЦИЯ
Искаме в Топ 10 по екотуризъм
Източните Родопи могат да станат една от десетте топ дестинации за екотуризъм в Европа. Програмата "Rewilding Europe" (Да направим Европа отново дива - б.а.) включва 10 местности на Стария континент, които се препоръчват на запалените екотуристи. Източните Родопи са сред кандидатите за престижната класация благодарение на Българското дружество за защита на птиците и Новото тракийски злато. "В момента кандидатурата се разглежда. През есента на 2013-а ще знаем дали българската местност е одобрена и ще влезе в списъка с най-желаните дестинации за природолюбители на континента", обяснява Ива Тончева, ПР на проекта.
Влизането на България в списъка ще е голям успех за страната, защото ще доведе много нови туристи, а с това ще помогне за развитието на природно богатия, но иначе беден родопски край.
вст / My Photo Mania / My Travel Mania
__Старцево (старото име:Елехче),на осем километра от Златоград - две джамии и ферма за щрауси - 25.09.2011 г. (авторски снимки) ! >Двете джамии в село Старцево (старото име:Елехче),на осем километра от Златоград - 25.09.2011 г. (авторски снимки) ! >
Истанбул е новият Париж !
Новата страст на богаташите
Все повече богаташи от цял свят гледат към Истанбул. Вместо в Париж те предпочитат да закупят луксозен имот в метрополията на Босфора. А там цените вече гонят тези в най-скъпите райони на френската столица.
"Истанбул вече играе в една лига с Париж и Лондон", казва Арман Йозвер, представител за Турция на "Сотбис интернешънъл риълти". Не, той не говори за футбол, а за пазара на недвижими имоти, и още по-точно - за сегмента на луксозните жилища.
Едва ли някой познава по-добре от него този сегмент от пазара в турската метрополия на Босфора. Само до преди няколко години никой не си е представял подобен бум в цените на имотите, които междувременно гонят тези в най-скъпите райони на Париж и Лондон, казва Йозвер. Ето един пример: Представителството на "Сотбис" е в къща от края на 19-ти век в престижния истанбулски квартал Нишантасъ. Собственикът на съседния имот е платил за него преди 7 години сумата от 2.5 милиона долара. Днес къщата струва поне 15 милиона, твърди Йозвер.
Сигурно пристанище за парите
Какво привлича богаташите?
Експлодиращите цени на имотите не са следствие само от подема на Турция. Вярно, че през последните 10 години турската икономика растеше непрестанно, увеличавайки дела на богатите хора в страната. Но същевременно растеше и търсенето на имоти от богати чужденци. Както признава Арман Йозвер, 90 на сто от клиентите на "Сотбис интернешънъл риълти" днес са богаташи от района на Персийския залив. Останалите са предимно руснаци.
Причините за повишеното търсене трябва да се търсят в промяната на имиджа на града на Босфора. През последните няколко години Истанбул се превърна в икономически, финансов и културен център. С помощта на активна външна политика правителството на премиера Реджеп Ердоган успя допълнително да отвори страната към света, а със своя икономически и културен потенциал на Истанбул се падна водещата роля в този процес. Край Босфора напоследък като гъби след дъжд изникнаха нови модерни конгресни центрове и атрактивни 5-звездни хотели, градът се готви за новата си роля на финансов център на страната, в момента там се изгражда новото финансово сити с административни сгради, устремени към небето.
За това развитие много допринасят и големите международни концерни, които искат да имат свое представителство в Истанбул. Те засилват търсенето на луксозни имоти. Най-доброто, което градът може да им предложи, са големите летни резиденции директно край Босфора - т.нар. "Yali. Собствениците им са наследници на някогашната аристокрация от времето на Османската империя. Тези имоти обикновено не се появяват по сайтовете на агенциите за недвижими имоти, а се договарят в пряко посредничество в присъствието на клиента и собственика. Много от клиентите са претенциозни. Така например неотдавна сделка за 115 милиона долара за луксозна вила се е провалила само заради това, че на купувача - син на емир от държава от Персийския залив, му се сторил малък дворът от 4 хил. кв. метра?!
Новият Париж - само на крачка България
Истанбул ще надмине Париж?
Експертите очакват, че цените на имотите в Истанбул ще продължат да растат. В условията на криза в Европа и САЩ Истанбул изглежда като сигурно пристанище за чуждите инвестиции. Освен това турското правителство подготвя нов закон, с който ще отпадне едно от основните ограничения за придобиването на имоти от чужденци. Сега имоти в Турция могат да придобиват само граждани на такива страни, в които е разрешено турци да си купуват недвижима собственост. Тази законова поправка ще развърже ръцете на богатите клиенти от арабския свят и Русия. А когато те дойдат, цените направо ще експлодират, казва мениджърът на "Сотбис" Арман Йозвер. Може дори да надминат тези в Париж.
АГ, ШпО, ЮГ, Е Лилов
Редактор: М. Илчева
Радио "Дойче веле" / My Photo Mania - My Travel Mania
|
RSS Feed
