Зимна разходка зад обагрените в охра стени
Бижуто на Мароко
Маракеш и правилата на града от 1001 нощ
18.02.2012
Новият френски квартал силно контрастира... ... със старата градска част, по-известна като Медина. Пазарските улици в старата част на града са тесни с притиснати едно в друго магазинчета. Разнообразието от марокански сладкиши може да изкуши и най-върлия привърженик на диетите. Срещу няколко монети човек може да се снима със змия на врата... ... или да си поиграе с маймунка. Магазините са тип шатри, а стоката е разположена директно на земята. Високите градски стени разделят стария град от новите квартали. Фурмите, смокините, сушените сливи и кайсии са част от трапезата дори на европейците. Припичащо зимно слънце. Широки улици без дупки, червени ниски постройки с ориенталски мотиви и екзотична растителност. Градът е тих и замрял, а жителите му сякаш са го напуснали. Подвеждаща илюзия, с която човек се сблъсква, слизайки на летището в Маракеш.Истината е обаче е съвсем друга. Животът в този уникален град тече по собствени правила - има часове, през които нещата се случват само зад високите огради, и друго време - когато всичко оживява, сякаш от приказките на Шехерезада.Средновековен център на драми, митове и мистерии, Маракеш ще плени всеки, който влезе зад неговите обагрени в охра стени. Не случайно го наричат града от 1001 нощ. Приказен е. Извитите улички на Медината, пъстроцветните магазинчета, изпълненият с хора и аромати централен площад, препичащото слънце и извисяващите се заснежени върхове на планините Атлас превръщат Маракеш в бижуто на Мароко.Градът е разделен на две силно контрастиращи части. Медината е основана преди близо 1000 години, а Вил Ньовил (Ville Nouvelle) е френски колониален модернистичен проект от началото на 20-и век. Център на Медината е площад „Джама Ел Фна”, считан за сърцето на града. Там винаги има много хора, но най-интересното се случва със залеза на слънцето. Тогава търговците на храна - продаващи всякакви марокански специалитети, чай с мента и прясно изцедени сокове от портокали и грейпфрути, се стичат на площада. Те са придружени от дресьори на змии и маймуни, разказвачи на приказки, музиканти, фокусници и акробатикойто придават средновековен дух на нощния въздух. Почти всеки европеец в първия миг изпада в шок от гледката – тълпи от хора, змии лазещи в краката, скачащи на раменете маймуни, мирис на месо, което се пече на скара, звук на ритмично удряне на барабани, от който изпадаш в транс... На пръв поглед изглежда непонятно за мнозина и най-вече за природозащитните организации. Просенето на пари от туристите е нещо като спорт на местните жители. Кражбите са сведени до минимум, така че не е нужно човек да стиска чантата си. За сметка на това обаче почти на всяка крачка чужденците се сблъскват с местни, които не се отлепят, докато не измъкнат поне едно евро. Това превръща пресичането на централния площад в истинско предизвикателство.Преминете ли първоначалното вцепенение и шок от случващото, откривате магията на този град. Северно от площад „Джама Ел Фна” са важните религиозни сгради. На юг са имперските квартали, където гордо стоят дворците и монументите от миналото. Заслужава си човек да се разходи по улиците на стария град и да разгледа пълните с разноцветни стоки малки магазинчета. Тъй като хигиената там е силно занижена, не е добра идея да се консумират сокове или сладкиши. Стомашните болки за несвикналите туристи са гарантирани. За тези, които за пръв път се сблъскват с арабската кухня, е препоръчително да се хранят само в хотела. Не е за пропускане и разходката в ботаническата градина “Жарден Мажорел”Тя е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. той отива да живее в Медината на Маракеш и се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората. Започвайки от една палма през 1922 г., Мажорел създава цяла градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, тя е изпъстрена със стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.След като е видял всичко това, човек може спокойно да се отправи към другата част на града, която е в същия арабски стил, но значително по-чиста и подредена от Медината. Френският квартал Вил Ньовил е мястото, където са се пресекли две напълно различни култури. Разделен е на два района – Гулиз и Хивернаж. В тях са струпани всички бизнес сгради, световни хотелски вериги, барове и ресторанти, типични за модерен европейски град. Има и широка търговска улица в стила на „Шан-з-Елизе”. На булевард „Мохамед Пети” човек може да открие голяма част от популярните марки, както и типичните заведения за бързо хранене. В края на тази търговска улица кипи строежът на първия мол в града. Единственото, което напомня за арабския свят, са сградите с цвят охра, портокаловите дръвчета по идеално поддържаните тротоари. А също и пронизващият звук на клаксони. Маракеш наброява около един милион жители, без да се броят туристите. Затова трафикът е голям, а задръстванията са нещо типично, както за старата, така и за новата част на града. По уличите се движат не само автомобили и автобуси, а и мотопеди, каруци и магарета. Затова е препоръчително улиците да се пресичат с огромно внимание. Вероятността да ви блъснат е голяма. Дори и на тротоара обаче няма гаранция за сигурността, защото при голямо задръстване част от мотоциклетистите тръгват директно по тях. Ако се отправите към улица „Сук Семарин”, ще мине покрай групички забулени жени, изкачващи се магарешки каруци по тесните пътища с павилиони, продаващи всички видове изпредени на ръка платове, инкрустирани огледала, фенери, дървени шкафове, ароматични кожени стоки, керамични вази и пъстроцветни килими. Пазаруването е съществената част от посещението на Маракеш. За да се сдобиете с хубави стоки на изгодни цени, трябва да симулирате безразличие. Задължително отхвърляте предложената цена, докато търговецът не склони на драстично по-малка.За европейките има една голяма опасност. Докато жена си избира чанта например и се пазари за цената, може да се окаже, че търговецът иска нея да я купи. Така много бързо започват да предлагат на придружителите й коне, килими, злато, къщи и автомобили. Благодарение на факта, че много французи и англичани са си купили имоти през последните години в Маракеш, интересът към смесените бракове е голямВсяко трето семейство вече има роднини в Европа. Въпреки това английският език не е много популярен. Затова пък масово говорят френски.Когато на човек му писне от пазаруване и размотаване по улиците, може да се наслади на слънцето. Това, че Маракеш не е на океана, няма значение. Туристите могат да хванат тен и през януари, да се охладят на плажа „Ники” - декадентска верига от клубове с басейн. Подобно на плажовете в Маями и Сан Тропе, този в Маракеш също предлага хаус музика, бели балдахинови легла и бутилки от пенливо шампанско, весели компании, бохеми и мечтатели.Богатият нощен живот в този град също привлича. В шикозната приемна на нощен клуб „Джад Махал” заможни мароканци и европейци си казват наздраве с чаши шампанско или коктейли, в елегантна обстановка, която смесва стилове от Индия, Азия и Близкия изток. Входът за е 100-200 дирхами. Човек може да завърши както нощта, така и почивката си в Мароко при „Пачо” - клон на легендарния „Ибиса клуб”. Твърди се, че това е най-голямото нощно заведение в Африка. В комплекса има два ресторанта, басейн, плюшена стая за чилаут и скъп денс клуб, в който се събират известни диджеи от цял свят. Входът е от 150 до 450 дирхами.Цените на стоките и услугите не са по-високи от тези в България, така че човек може да се отпусне и да се наслади на всичко, което този невероятен град предлага. * * * Валутата е марокански дирхам – 1 евро е равно на 10 дирхама.Банките са отворени от понеделник до петък между 8, и 11, 30 ч. и между 14, 30 и 16, 30 ч.Търговците работят от понеделник до събота между 9 и 13 ч. и между 15 и 19 ч.Аптеките работят от 9 до 18 ч. Денонощни няма.Цените на стоките в малките магазинчета са по-евтини от тези, продавани на улицата или в хотелите.Има туристически автобус на два етажа и атракционно влакче, с които срещу 5 евро човек може да обиколи града.От площад „Джама Ел Фна” може да се наеме каляска за среднощна разходка. Над 40 000 занаятчии работят и продават стоката си в старата част на Маракеш, така че практически човек може да си купи всичко и то със 100% гаранция, че е ръчно изработено.
вмо / BgTimes.Net
Бижуто на Мароко
Маракеш и правилата на града от 1001 нощ
18.02.2012
Новият френски квартал силно контрастира... ... със старата градска част, по-известна като Медина. Пазарските улици в старата част на града са тесни с притиснати едно в друго магазинчета. Разнообразието от марокански сладкиши може да изкуши и най-върлия привърженик на диетите. Срещу няколко монети човек може да се снима със змия на врата... ... или да си поиграе с маймунка. Магазините са тип шатри, а стоката е разположена директно на земята. Високите градски стени разделят стария град от новите квартали. Фурмите, смокините, сушените сливи и кайсии са част от трапезата дори на европейците. Припичащо зимно слънце. Широки улици без дупки, червени ниски постройки с ориенталски мотиви и екзотична растителност. Градът е тих и замрял, а жителите му сякаш са го напуснали. Подвеждаща илюзия, с която човек се сблъсква, слизайки на летището в Маракеш.Истината е обаче е съвсем друга. Животът в този уникален град тече по собствени правила - има часове, през които нещата се случват само зад високите огради, и друго време - когато всичко оживява, сякаш от приказките на Шехерезада.Средновековен център на драми, митове и мистерии, Маракеш ще плени всеки, който влезе зад неговите обагрени в охра стени. Не случайно го наричат града от 1001 нощ. Приказен е. Извитите улички на Медината, пъстроцветните магазинчета, изпълненият с хора и аромати централен площад, препичащото слънце и извисяващите се заснежени върхове на планините Атлас превръщат Маракеш в бижуто на Мароко.Градът е разделен на две силно контрастиращи части. Медината е основана преди близо 1000 години, а Вил Ньовил (Ville Nouvelle) е френски колониален модернистичен проект от началото на 20-и век. Център на Медината е площад „Джама Ел Фна”, считан за сърцето на града. Там винаги има много хора, но най-интересното се случва със залеза на слънцето. Тогава търговците на храна - продаващи всякакви марокански специалитети, чай с мента и прясно изцедени сокове от портокали и грейпфрути, се стичат на площада. Те са придружени от дресьори на змии и маймуни, разказвачи на приказки, музиканти, фокусници и акробатикойто придават средновековен дух на нощния въздух. Почти всеки европеец в първия миг изпада в шок от гледката – тълпи от хора, змии лазещи в краката, скачащи на раменете маймуни, мирис на месо, което се пече на скара, звук на ритмично удряне на барабани, от който изпадаш в транс... На пръв поглед изглежда непонятно за мнозина и най-вече за природозащитните организации. Просенето на пари от туристите е нещо като спорт на местните жители. Кражбите са сведени до минимум, така че не е нужно човек да стиска чантата си. За сметка на това обаче почти на всяка крачка чужденците се сблъскват с местни, които не се отлепят, докато не измъкнат поне едно евро. Това превръща пресичането на централния площад в истинско предизвикателство.Преминете ли първоначалното вцепенение и шок от случващото, откривате магията на този град. Северно от площад „Джама Ел Фна” са важните религиозни сгради. На юг са имперските квартали, където гордо стоят дворците и монументите от миналото. Заслужава си човек да се разходи по улиците на стария град и да разгледа пълните с разноцветни стоки малки магазинчета. Тъй като хигиената там е силно занижена, не е добра идея да се консумират сокове или сладкиши. Стомашните болки за несвикналите туристи са гарантирани. За тези, които за пръв път се сблъскват с арабската кухня, е препоръчително да се хранят само в хотела. Не е за пропускане и разходката в ботаническата градина “Жарден Мажорел”Тя е кръстена на френския художник Жак Мажорел, който я е създал. През 1919 г. той отива да живее в Медината на Маракеш и се влюбва в светлините, шумовете, уханията, архитектурата и хората. Започвайки от една палма през 1922 г., Мажорел създава цяла градина около вилата си. Разположена по протежението на централен воден басейн, тя е изпъстрена със стотици видове екзотични растения и птици от целия свят.След като е видял всичко това, човек може спокойно да се отправи към другата част на града, която е в същия арабски стил, но значително по-чиста и подредена от Медината. Френският квартал Вил Ньовил е мястото, където са се пресекли две напълно различни култури. Разделен е на два района – Гулиз и Хивернаж. В тях са струпани всички бизнес сгради, световни хотелски вериги, барове и ресторанти, типични за модерен европейски град. Има и широка търговска улица в стила на „Шан-з-Елизе”. На булевард „Мохамед Пети” човек може да открие голяма част от популярните марки, както и типичните заведения за бързо хранене. В края на тази търговска улица кипи строежът на първия мол в града. Единственото, което напомня за арабския свят, са сградите с цвят охра, портокаловите дръвчета по идеално поддържаните тротоари. А също и пронизващият звук на клаксони. Маракеш наброява около един милион жители, без да се броят туристите. Затова трафикът е голям, а задръстванията са нещо типично, както за старата, така и за новата част на града. По уличите се движат не само автомобили и автобуси, а и мотопеди, каруци и магарета. Затова е препоръчително улиците да се пресичат с огромно внимание. Вероятността да ви блъснат е голяма. Дори и на тротоара обаче няма гаранция за сигурността, защото при голямо задръстване част от мотоциклетистите тръгват директно по тях. Ако се отправите към улица „Сук Семарин”, ще мине покрай групички забулени жени, изкачващи се магарешки каруци по тесните пътища с павилиони, продаващи всички видове изпредени на ръка платове, инкрустирани огледала, фенери, дървени шкафове, ароматични кожени стоки, керамични вази и пъстроцветни килими. Пазаруването е съществената част от посещението на Маракеш. За да се сдобиете с хубави стоки на изгодни цени, трябва да симулирате безразличие. Задължително отхвърляте предложената цена, докато търговецът не склони на драстично по-малка.За европейките има една голяма опасност. Докато жена си избира чанта например и се пазари за цената, може да се окаже, че търговецът иска нея да я купи. Така много бързо започват да предлагат на придружителите й коне, килими, злато, къщи и автомобили. Благодарение на факта, че много французи и англичани са си купили имоти през последните години в Маракеш, интересът към смесените бракове е голямВсяко трето семейство вече има роднини в Европа. Въпреки това английският език не е много популярен. Затова пък масово говорят френски.Когато на човек му писне от пазаруване и размотаване по улиците, може да се наслади на слънцето. Това, че Маракеш не е на океана, няма значение. Туристите могат да хванат тен и през януари, да се охладят на плажа „Ники” - декадентска верига от клубове с басейн. Подобно на плажовете в Маями и Сан Тропе, този в Маракеш също предлага хаус музика, бели балдахинови легла и бутилки от пенливо шампанско, весели компании, бохеми и мечтатели.Богатият нощен живот в този град също привлича. В шикозната приемна на нощен клуб „Джад Махал” заможни мароканци и европейци си казват наздраве с чаши шампанско или коктейли, в елегантна обстановка, която смесва стилове от Индия, Азия и Близкия изток. Входът за е 100-200 дирхами. Човек може да завърши както нощта, така и почивката си в Мароко при „Пачо” - клон на легендарния „Ибиса клуб”. Твърди се, че това е най-голямото нощно заведение в Африка. В комплекса има два ресторанта, басейн, плюшена стая за чилаут и скъп денс клуб, в който се събират известни диджеи от цял свят. Входът е от 150 до 450 дирхами.Цените на стоките и услугите не са по-високи от тези в България, така че човек може да се отпусне и да се наслади на всичко, което този невероятен град предлага. * * * Валутата е марокански дирхам – 1 евро е равно на 10 дирхама.Банките са отворени от понеделник до петък между 8, и 11, 30 ч. и между 14, 30 и 16, 30 ч.Търговците работят от понеделник до събота между 9 и 13 ч. и между 15 и 19 ч.Аптеките работят от 9 до 18 ч. Денонощни няма.Цените на стоките в малките магазинчета са по-евтини от тези, продавани на улицата или в хотелите.Има туристически автобус на два етажа и атракционно влакче, с които срещу 5 евро човек може да обиколи града.От площад „Джама Ел Фна” може да се наеме каляска за среднощна разходка. Над 40 000 занаятчии работят и продават стоката си в старата част на Маракеш, така че практически човек може да си купи всичко и то със 100% гаранция, че е ръчно изработено.
вмо / BgTimes.Net
RSS Feed
